Казва се „приятел пръв“, но защо е той такъв?
“− Казва се „приятел пръв“,
но защо е той такъв?
Затова, че пръв полита
в огъня да те спаси;
пръв и без да се запита
прав ли си, или не си;
пръв за теб леда пролазва;
пръв за теб пролива кръв −
ето затова се казва,
че приятелят е „пръв“!”
Когато човек каже Валери Петров, повечето хора не се сещат точно за произведението му "Бяла приказка". Е, аз не съм повечето хора.
Два пъти годишно - на всеки рожден ден на автора (22 април) и на датата от смъртта му (27 август), сякаш всички хора на света (или поне в България) лично са познавали Валери Петров. Два дни в годината неговите думи са на всяка стена във Фейсбук. За съжаление всеки втори човек, решава да се спре на едно и също произведение - "Хвърчащите хора". То, разбира се, е прекрасно, но както всички знаем, авторът е дал много повече на литературата.
Днес не е 22 април, нито 27 август, но навън е бяла приказка. Снегът вали особено вълшебно и ми се иска точно днес всеки да прочете "Бяла приказка" - да си я припомни или пък да му стане толкова любима, колкото е за мен. Цял живот.
Знам част от "Бяла приказка" наизуст. Винаги съм я знаела. Това е едно от произведенията, наред с много стихотворения, от които още помня по няколко куплета и винаги съм готова да изрецитирам малко, ей така, за разнообразие (понякога и пея без причина, все едно живея в мюзикъл), които винаги съм знаела. Сякаш съм се родила с "Бяла приказка" в главата си. И има логика да е станало точно така - все пак съм родена в бялата приказка на Малък Сечко. Понеже в главата ми е останала странна част от приказката, съдържаща много хо-хи-хи и ха-ха-ха, хората винаги мислят, че това не е истинско произведение и си измислям. Но не си. Не просто е истинско - най-истинското е. Защото приятелството е такова.
За мен "Бяла приказка" е повече от приказка и е за малки и големи. Всеки може да се припознае в тъжния голям метеоролог, във Ванчо, който би минал през огън и лед за котето си, Мачо, който не оценява приятеля си най-пръв, свраката със слабост към естрадни песни (това ще да съм аз, макар и всеки ден да се чувствам като различен герой от книжката), еленчето, лисичето, мечето...
В крайна сметка Ванчо минава през много изпитания, за да намери изгубеното си коте, но дали те наистина са предназначени за него? Сигурно си чел произведението и знаеш отговора. Въпреки това се надявам да не забравяш какво е да си приятел пръв.
Аз наскоро се сдобих с новото издание на "Бяла приказка". То е страхотно, има картинки (илюстрации де) и мисля, че ще си го препрочитам отново и отново, защото времето е подходящо, а Валери Петров е вечен. А и предпочитам да живея в бяла приказка, вместо да се оплаквам от времето.
