Интервюта

"Земята на розите" е филм на режисьора Любо Миланов. Една от целите на филма е да се насочи общественото внимание към децата с увреждания и децата, които живеят в домове за деца, лишени от родителска грижа. Любо, който е и сценарист на филма работи и като трудотерапевт в социален дом за деца на територията на Елин Пелин, като в продукцията участват деца от същото място. Филмът е подкрепен от артисти като Орлин Павлов, Любо Киров, Графа, Любомир Нейков, Владислав Карамфилов и други. Научете повече за трудностите около създаването и релизирането на проекта и каузите, за които се бори в следващото интервю с Любо Миланов.

Разкажи ни малко за себе си и за филма - как се появи идеята за създаването му?

Казвам се Любо Миланов и съм сценарист и режисьор на филма „Земята на розите“. Завърших актьорско майсторство и режисура в Мадрид и преди три години се завърнах в България. В Испания бях работил с деца в неравностойно положение и в Елин Пелин ми дадоха възможността да продължа. Искахме да покажем как можем чрез изкуство да подпомогнем за интеграцията на тези деца. Заедно с колегата ми Антоанета Костова работим в център за деца с увреждания, хора пострадали от домашно насилие и деца в неравностойно положение в град Елин Пелин. Техните съдби са всеки ден пред очите ни.

Целият ни екип се опитва да даде максимума от себе си, за да направи ежедневието им  малко по-добро и да им даде сили и вяра да продължат напред. За съжаление, излизайки извън институциите, адът за тези хора става още по-голям.

Обществото не обича различните. Голям процент от тези човешки съдби са се загнездили в съзнанието ни и не ни дават мира.

Понеже другите ни професии са режисьор, сценарист и сценограф, решихме да разкажем за проблемите, които виждаме чрез средствата на киното, за да направим малко по-видими тези хора. Това е нашия начин да потърсим решение поне на част от проблемите им.

Трудно ли се реализират тази идея?

Трудно се реализира, защото това е некомерсиална тема и повечето хора предпочитат да не излизат от зоната си на комфорт. Сякаш ни е по-лесно да се правим, че този проблем не съществува.

Опитахме и писахме на много фирми за спонсорство, но никоя не откликна. Получихме подкрепа от Община Елин Пелин, Никола Николов, който ни предостави част от техниката и няколко приятели с малък бизнес за кетъринг и някои дребни консумативи. Останалото го набавих с лични кредити. Всички знаем колко скъпо изкуство е киното, но това за нас беше най-сигурният начин да стигнем до повече хора. Филмът бе реализиран и с безвъзмездния труд  и голямо сърце на много колеги и приятели.  В каузата се включиха и Любо Киров, Графа и Орлин Павлов с песента си „Заедно“, която предоставиха безвъзмездно за саундтрака на филма. Тя се превърна и в химн на Доброто и това, че трябва да сме повече ЗАЕДНО! Благодарим на всички!

По какви начини участват децата в продукцията?

Във филма взимат участие както деца от театралната ни школа „ Българи“, така и деца с увреждания от центъра, в който работим в град Елин Пелин. Основното действие се развива в Центъра за настаняване от семеен тип в с. Лесново.

Децата, които живеят в този център, бяха наши помощници зад кадър, защото нямахме право да ги снимаме. Там на място, на снимачната площадка се случи истинската интеграция. Всички деца бяха усмихнати и си помагаха и никой не се вглеждаше в дефицитите и различията на другия. Там те се чувстваха приети, полезни, щастливи и истински Заедно.

В началото всички ни мислеха за луди, защото се заемаме с тази нелека задача, но мисля, че се справихме. Децата бяха много щастливи, че са част от нещо толкова значимо. Да видиш сълзите им от радост на премиерата няма цена.

Каква е ролята на комедийните елементи във филма, когато се говори за сериозни теми като деца страдащи от аутизъм и синдром на Даун?

Във филмът умишлено се преплитат трагични с комични случки.

Чрез комедийните похвати е най-лесният и безболезнен начин да си кажем истината.

Подтекстът в един сценарий е много важен. Далеч съм от мисълта, че това е комедия, но животът не е нито само комедия, нито само драма. Опитвам се в моите филми да се показват всички страни на живота без да се затваряме в рамките на жанрове. В настоящия проект искахме да покажем, че тези деца са като всички останали, само трябва да им подадем ръка и заедно да преодолеем трудностите.

Децата с аутизъм, Даун синдром, детска церебрална парализа са прекрасни и освен дефицити имат и множество дарби, обичат и мразят, смеят се и са тъжни, като всички нас и разбират когато са неприети.

Какви послания носи филмът в социален план и кои каузи защитава?

Във филма се преплитат няколко проблемни теми. Това са децата с увреждания, децата в институции, както и домашното насилие и зависимостите.

Чрез средствата на киното се опитваме не да порицаваме, а да дадем гласност на проблемите и да потърсим заедно начини да подобрим ежедневието на тази невидима част от обществото ни.

Искахме да обърнем внимание на проблемите, които имат тези семейства, защото родителите са тези, които изнасят цялата тежест. Има толкова случки, на които сме били свидетели, че беше трудно да поберем всичко в един филм. Затова се надяваме този филм да има и продължение.

Къде и как се разпространява филма?

Понеже съм работил дълги години в Испания, първите ни покани за прожекции дойдоха от там. Обиколихме шест града и публиката прие много добре филма. Направихме премиера в Елин Пелин, а на 8-ми юни беше премиера в Театро-отсам канала. Надяваме се на покани и от други населени места, защото освен филм, това е и кауза, която ще  ви накара да се усмихнете, да се разплачете, да се замислите и да погледнете с други очи на тази невидима част от обществото.