Отпадните розови листенца могат да се превърнат в суровина за месни и млечни продукти.
Китайски учен представи нови данни за уникалния произход на българската роза Дамасцена – световноизвестната Damask Rose, тясно свързана с традиционното розопроизводство у нас. Според проф. Jinyoung Hu – водещ специалист по генетика на розите в Китай – растението представлява необичаен генетичен хибрид, съчетаващ европейски и азиатски разновидности.
„Въпреки наименованието си, тази роза не се вписва напълно в ботаническата дефиниция за видова роза,“ отбелязва проф. Hu. „Тя е резултат от кръстосване между европейски и китайски сортове, което я прави изключително рядка и я отличава от повечето традиционни видове, които цъфтят само веднъж годишно.“
Именно сложният генетичен произход обяснява характерния аромат на Дамасцената и нейната висока стойност при производството на розово масло, чайове и сладкарски изделия. За фермерите, които отглеждат рози, тези научни разкрития са важни – изборът на подходящ сорт влияе пряко върху добива и качеството.
Проф. Hu подчертава, че различията в аромата и периода на цъфтеж не се дължат единствено на условията на отглеждане – те са пряко свързани с хибридната природа на растението. Това означава, че производителите трябва да залагат на доказани линии, които успешно комбинират богат аромат и устойчивост.
Български иновации с розови листенца
У нас вече се реализират проекти, насочени към по-ефективно и устойчиво използване на розовите насаждения. Университетът по хранителни технологии в Пловдив и Словашкият национален земеделски и хранителен център (NPPC) стартират съвместна инициатива за прилагане на принципите на кръговата икономика в хранителния сектор.
Основната идея е отпадните листенца от рози да бъдат преработени в нови суровини, използваеми при производството на месни и млечни изделия. Разработват се иновативни храни, обогатени с розов екстракт, които съчетават традицията с научно-техническия напредък.
Очаква се резултатите от проекта да доведат до нови технологични решения, повишаване на хранителната стойност на продуктите и засилване на научното сътрудничество между България и Словакия. Това ще подкрепи развитието на кръговата икономика и устойчивото използване на природните ресурси
