Успелите споделят

Този път интервюто ще е малко по-различно от всички останали, които сме правили досега. Този път ще ви предоставим един нов източник на информация по една наболяла в България тема – историята. И така, говоря за Клуб „Военна История“, място, където може да откриете достоверна, безпристрастна информация за миналото и настоящето. Място, където може да се запознаете с биографиите на едни от най-великите пълководци на всички времена, да намерите информация за едни от най-величествените битки, които историята е виждала, също така анализи на положенията в някои от най-горещите точки на планетата. Също така в тяхната фейсбук страница, може да откриете най-различни постове, които да ви накарат да се зачудите, да плачете и най-често смеете както на световната, така и на българската истории, тъй като самоиронията е висша форма на интелект.

И така представям ви Александър Стоянов и Юлиян Недев от екипа, който стои зад идеята и поддръжката на Клуб „Военна История“, всеки от двамата ще дава собствени отговори на въпросите, тъй като всеки си има свое мнение:

Бихте ли се представили, кои сте и с какво се занимавате?

Ю: Казвам се Юлиян Недев, историк съм и се занимавам с популяризирането на военната история на света.

А: Александър Стоянов – историк по образование, журналист по професия, основната ми сфера на интерес е историята на Ранномодерната епоха (XV-XVIII век).

Как се зароди идеята за Клуб „Военна История“ и от колко време се занимавате с проекта?

Ю: Идеята се зароди докато аз и колегата Александър Стоянов бяхме студенти в СУ. Тласък й даде до голяма степен отсъствието на военноисторическата тематика в обучението – войните се споменаваха, но акцентът не падаше върху тях. Имахме желание това да се промени и направихме някои стъпки в тази посока заедно с проф. Искра Баева, но системата на СУ се оказа твърде консервативна и затова се пренасочихме към по-свободния интернет формат.

А: Отговорът на Юли тук е достатъчен.

Каква е целта и докъде искате да стигнете с това?

Ю: Целта е разширяване на знанието за историята на войните и конфликтите на възможно най-голяма аудитория и където е възможно разбиването на клишетата. Последното е по-трудно, заради някои твърдо изградени представи у не малко хора от типа „аз това го знам, че е така от малък“, преплетени с лични политически възгледи. Крайна цел не сме си поставили. Вървим напред с нашата тема и ще продължим, докъдето стигнем.

А: Продължаваме с издаване на електронното списание „Военна История”, ще се борим и да публикуваме книги на военноисторическа тематика, които да дават един по-нов и актуален поглед върху конфликтите от миналото. Оставаме отворени за различни възможности, по които, както отбеляза Юлиян, да популяризираме военната история у нас и да променим консервативната нагласа на родната аудитория.

Кой е най-често задаваният въпрос от вашите почитатели?

Ю: Предвид моята ориентираност към проблемите на Втората световна война, най-често задаваният ми въпрос е „Можеха ли германците да победят?“. За съжаление отговорът не е лесен и обикновено отнема времето, необходимо за една университетска лекция.

А: При мен най-често се получават спорове на тема османското завоевание. Дали е било обратимо? Колко важна е победата на християните при Виена през 1529 г.? Можеше ли България да устои, ако беше единна? Подобно на въпросите за Втората световна война, и тези не са еднозначни, но обикновено действителността на войната в онази епоха – това кои победи са били важни и кое прави дадена държава силна, са все неща, които се разминават с масовата представа на хората. Така например победата при Виена през 1529 г., за разлика от тази през 1683 г., няма особено значение за хода на австро-османския конфликт.

Кой е моментът в световната история, на който бихте искали да присъствате, ако имахте тази възможност?

Ю: Предвид интересът ми споменат в предния отговор, моментът би бил планирането на операция „Барбароса“ и създаването на съветските военни планове за война на запад. Двете събития се препокриват времево (лятото на 1940 г. до лятото на 1941 г.). В двата щаба се крие отговорът на неизяснените въпроси около най-кървавия и драматичен конфликт в човешката история.

А: Много сложен въпрос... Има доста неща, които бих искал да видя с очите си – първият Вселенски събор, обсадата на Константинопол през 1453 г., Виенският конгрес... В историята винаги става дума за процеси, а не за еднократни събития, така че по-скоро бих поживял някоя и друга година в определена епоха...да речем 1815-та.

А в българската?

Ю: В българската бих искал да видя кампанията на хан Тервел срещу арабите при обсадата на Константинопол от 717 г. Любопитно ми е какво е било точно лично неговото участие, както и това на българската войска в разгрома на обсадата.

А: Тук с Юлиян си съвпадаме напълно – тази кампания е изключително важна, интересна и, в крайна сметка, тотално непозната за днешните българи. Например, у нас се премълчава фактът, че първоначално, в арабската армия са участвали 12 000 българи. Кои са били те? От кои българи са произлизали – Куберовите или може би дори Баяновите? Бил ли е Тервел там лично, понеже в никой извор не се споменава името му? Как точно нашите предци са сразили една от най-успешните кавалерийски сили на цялото ранно Средновековие...

Кой момент от нашата история според вас е най-грешно интерпретиран от обществото ни и каква е действителността?

Ю: Въпросът с включването на България в Тристранния пакт и резултатите от Втората световна война за нас. Действителността е доста по-различна от наложените след 1944 г. клишета, но също се различава и от тази на някои крайни ревизионисти. Проблемът с отговора на този въпрос е, че той все още е прекалено политически обременен.

А: За да не си съвпадам пак с Юлиян, ще кажа – дипломатическата развръзка на Първата Балканска война – България има твърде много възможности да си подсигури значително по-добро развитие на териториалния въпрос. За съжаление, магарешкият инат и фаталното късогледство на политиците ни, ни коства твърде много. Истината е, че за Първата национална катастрофа, сме си виновни основно ние.

Какво бихте посъветвали хората, които желаят да се захванат с изучаването на история?

Ю: Да четат и да не се доверяват безрезервно на само един източник по даден въпрос, а да търсят различни гледни точки за предпочитане - на противостоящите страни.

А: Историята не се учи, тя се преживява – ако разбираш какво значи тази максима, значи ставаш за историк, ако не – остави историята за свое хоби. Иначе чисто професионално – историкът трябва да е безпристрастен – не се захващайте с период, за който не можете да се абстрахирате от емоциите си. Едно е да преживееш историята, друго е да я изживяваш непрекъснато.

Ако можехте да включите един раздел в учебниците ни по история, какъв би бил той?

Ю: По-детайлно изучаване на българската военна история от Освобождението до 1918 г. В този период сме основна регионална сила и имаме някои приноси в световен план най-вече в авиацията.

А: Бих се постарал българската история да се учи по-ясно в контекста на световната. Да не бъде извадена извън общите процеси. България се е развивала заедно със света, а не откъсната от него.

Какви са страничните ви занимания освен работата по страницата и сайта?

Ю: Занимавал съм се с парашутизъм и парапланеризъм. Също имам и две написани книги „Наполеон възход и погром“ и „Втора световна война. Битките за Харков“, част от поредицата История на войните.

А: Освен страницата, сайта и списанието, се занимавам с проекта De Re MIlitari, където заедно с моя приятел и колега Руслан Трад следим най-новите тенденции и процеси във съвременната военна и политическа история, като ги отразяваме в ежеседмични електронни журнали.

И един последен въпрос - българската история е...?

Ю: Низ от възходи и падения.

А: ...достатъчно значима, за да няма нужда да си доизмисляме факти и детайли от нея и да я фалшифицираме. 

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.