Култура

Има два типа хора: някои почиват по празниците, други – работят. Правят каквото и да правят, но рано или късно всички трябва да стигнат до едно хубаво четиво. Какво се случва обаче, след като захванем една книга? Освен че я четем, разбира се.

Вече живеем в модерен свят, книгата може да придобива много и различни форми. Може да е традиционна книга на хартия или аудио книга, може да е електронна книга или телефон/таблет. Всички имаме книжни навици, в тази статия с хумор ще разгледаме някои от тях.

Книга на хартия срещу Електронна книга

Понякога имам чувството, че „сблъсъкът“ никога няма да достигне средно положение, но истината е, че четем ли – четем, независимо откъде.

Хубавото и на двата формата е, че всеки от тях притежава своите плюсове, които поне мен ме стимулират да продължавам да чета и по двата начина. Събирам своята домашна библиотека изцяло от хартиени книги, но понякога за четене навън, за твърде дебели или тежки книги, за твърде ценни книги, които не искам да мачкам, или за книги на други езици – се обръщам към своята електронна книга. Удобно малко устройство, в което мога да съхранявам цяла библиотека, но което за мен така и никога няма да замени удоволствието от хартиената книга.

Чета срещу слушам – хартиена книга и аудио книга

Забелязвам, че модата на аудио книгите започва да навлиза и в България. Все повече хора около мен споделят, че слушат аудио книги, най-често на английски. Отборите тук отново се разделят, макар доста често и да се обединяват – слушат и четат наравно, според удобството си.

Проучване срещу четене на сляпо

Моят коронен номер е, когато не знам какво ми се чете, просто да вляза в книжарницата, да си харесам книга „на сляпо“ и да започна да я чета, без да съм чела резюмето или каквито и да било отзиви за нея. Интересно, но през последната година съм имала успех колкото с предварителното проучване на книги, толкова и със случайния избор на книга, която просто ми изглежда ужасно интригуваща.

Самостоятелна книга срещу поредица

Историята на любимите ни приключения може да бъде разказана в една или в 10 книги, които често се оказват делящи за читателите. Някои предпочитат нова история и нов свят във всяка нова книга, която подхванат. Други път обичат да се връщат по познатите пътеки и да откриват нови места в любимите светове.

Книгоделител срещу Подгънат ръб

Класическото разделение. От едната страна стоят почитателите на книгоделителите, някои от тях – страстни колекционери, освен защитници на книжните страници. От другата страна стоят подгъващите ръбчето на страницата като знак за дочитане. Моята позиция е към книгоделителя, но като че ли нямам против и подгъването на страницата. Оставяш някаква форма на своя отпечатък в страниците, история по малките сгънати ръбове, а това несъмнено носи очарование.

Трети пък (понеже наистина ли ще опитваме да си мислим, че може да има само два типа хора?) четат на хартия и на електронен четец, и ползват книгоделител, но когато нямат – подвиват ръбчета. Често слушат книга, когато нямат време да четат, и се прибират, за да разгърнат страниците на хартия. Понякога проучват, понякога не, и хич не се интересуват дали е поредица, или самостоятелна книга, стига да ги научи на нещо.

И това е страхотно.

Всеки има своите навици и се числи към своя „лагер“, но добрата новина е, че книжните навици не могат да ни разделят, защото книгите ни събират. А какво друго ни трябва в протяжния съботен следобед, освен книга и няколко книжни навика за приятно четене.

Източник на изображения: freepik.com