Книжните сладкиши на Trouble Bakers (ИНТЕРВЮ)
Ако трябва да бъда частен най-трудното нещо във всеки един наш материал за мен е писането на уводните изречения за дадената статия. Днес обаче ще си позволя да цитирам колегата Александър Хинков, който сподели своето мнение за чудесния проект, за който ще стане дума в следващите редове:
„Trouble Bakers е супер свеж (и вкусен) проект! Освен, че хората зад него са ми много романтични и прекрасни, идеята е не по-малко впечатляваща - книжни сладкиши! Случвало ли ти се е да си четеш Алиса и да си мислиш колко са вкусни всичките лакомства и сладкории, с които се сблъсква главната героиня, но накрая да затвориш книжката незадоволен и да останеш с онова потиснато чувство на незавършеност? Ами, Десислава и Пролет ще се погрижат да ти го сготвят!“
Кои са Trouble Bakers?
Пролет и Деси: Не сме точно сладкарки. Ние сме и книжарки. Ние сме Trouble Bakers. Понякога четем, друг път печем, а се случва и да забравим някоя от съставките в рецептата. И резултатът все пак е вкусен. Опитваме се да съчетаем най-доброто от двата свята – на храната и на книгите. Надявам се, че с времето вълшебството ще се случи.
Кокоски от „Покани ме да вляза“
Какво стои зад името Trouble Bakers и каква е концепцията на проекта?
Пролет: Trouble Bakers има за цел да изгради мост между четенето и хапването. Сигурно сте забелязали (ако ли не, вече ще забелязвате), че храната присъства в почти всяко литературно произведение. А точно това е неизучаваният в училище литературен похват, който използват повечето автори, за да ви накарат да съпреживеете света на героя. Докато Гийом от „Шоколад” на Джоан Харис си отхапва от флорентинчето, вие мислено изяждате цяло наведнъж. На следващия ден отивате в магазина, където не се предлагат флорентинчета, но подсъзнателно вие търсите точно тях. У вас остава горчиво разочарование. А какво би било докато четете „Шоколад” да протегнете дясната си ръка към близката чинийка с флорентинчета и да отхапете истинска хапка?Деси: Искаме да предложим пълноценно и цялостно изживяване. Литературата и храната като едно цяло, което да потопи читателя в свят, който не е само въображаем, но и до който може да се докосне с всичките си сетива.
Шоколадов кейк от „Матилда“
Кой е любимият ви сладкиш?
Пролет: Може би ще е по-лесно да кажa кой не е. Аз обичам всичко, в което присъства шоколад… във всякаква форма.Деси: Аз не мога да живея без сладко. Може би най-любимото ми нещо на света е сладък (бисквитен) салам – като бях малка баба винаги го правеше около Коледа и дори когато не бях у дома за празниците ми запазваше от него. Обожавам и еклери, и кифлички...
А любимата книга?
Пролет: Приключението „Властелинът на пръстените” е онова, което винаги съм искала да ми се случи. За да си имам малка къща в Графството, да съм безстрашна и да се срещна с елфите, разбира се.Деси: Нямам любима книга – имам 100. И понеже не искам да избирам или да изброявам, ще кажа коя е любимата ми поредица – Патрулите на Сергей Лукяненко. Ако има вселена, в която съм живяла най-дълго и съм била потопена изцяло, това е светът на Сумрака. И винаги съм си знаела, че от мен ще излезе чудесна светла вълшебница!
Всеки има по един художествен герой, на когото се оприличава. Кое е вашето литературно „аз“?
Пролет: Карлсон казва за себе си: „Но нали аз съм един красив, много умен и прилично дебел мъж в разцвета на силите си”. Бих добавила и скромен. А единствената разлика е, че не съм се родила мъж.Деси: Без колебание – Алиса. Падала съм в заешки дупки и съм изяждала грешната (или може би правилната?) бисквитка не един път. Имам пъстър мозък и обичам чай. Виждам смисъл в безсмсилените неща и лесно се разсейвам. Понякога губя пътя, но съм открила, че с достатъчно въображение фигурите върху дъската винаги се подреждат.
Елфически хляб от „Властелинът на пръстените“
Вашата рецепта за успеха е..?
Пролет: Необходими продукти: - една Деси (с лава) - една Пролет (която сама птичка не прави) - щипка ентусиазъмРазбъркайте всички продукти в една купа.
Деси: Бих добавила само да увеличите количеството ентусиазъм, защото в някои дни (като понеделник) се изискват доста повече усилия.
На какъв етап искате да видите развитието на проекта си след една година?
Пролет: Искаме всеки ден да се срещаме с хората, които споделят идеята ни. На този етап още нямаме свое място и ходим на гости, но искаме да имаме наше пространство. Място, където всички да усетят, че щастието е книга в едната ръка и сладкиш в другата. Искаме да добавим и социален елемент. Децата днес не четат толкова много, но пък хапването никога няма да излезе от мода. А ние имаме правилните инструменти, за да сътворим заедно с тях свят, в който да има по много и от двете.
Шоколадови бисквити за феи от „Резерватът на таласъмите“
Опишете как изглежда за вас думичката „щастие“.
Пролет: Щастието за всеки е относително. Да скочиш в локва, да се изплезиш през прозореца на движеща се кола, да намериш диамант на пешеходната пътека, такива неща. За мен щастие е, когато мога да се смея до сълзи заедно с най-любимите си хора.Деси: Щастието е нещо много лично. Понякога е избор. Друг път просто се случва. Мога да се опитам да го опиша, но вместо това ще цитирам Албус Дъмбълдор: „Щастието може да бъде намерено дори в най-мрачните времена, стига човек да светне лампата.“
Можете да следите книжните и сладки приключения на Trouble Bakers и във фейсбук :)
