Култура

Магьосницата на перото започва своята кариера на детска писателка през 1939 г. Тогава пише "Малките тролове и голямото наводнение" - кратка книжка, която остава незавършена чак до края на Втората световна война през 1945 г.

Тогава приятел на Янсон я убеждава да довърши произведението си и да го предложи за издаване. Илюстрациите към книгата са на писателката, която освен прекрасен разказвач на истории, е и карикатурист. Така започва поредицата за Муминтрол и семейството му.

Мумините са вид троли, бели на цвят, приличат на хипопотами и са обитавали домашните огнища, заедно с другите троли, преди да започне въвеждането на парното отопление, което им вреди. Те започват да търсят нов дом за себе си и затова майка Муминка и Муминтрол странстват. Търсят място за муминска къща под слънцето.

Така Янсон описва героите си.

"Малките тролове и голямото наводнение" започва с преминаването на гората от майка Муминка и Муминтрол. В нея те срещат животинчето, което е подобно на мишка или гризач, много добро по душа и се превръща в приятел на семейството муминтроли.

За да си светят в гората, майка Муминка откъсва лале от една поляна, а вътре се оказва скрито синекосо момиче, чиито коси светят. Феята и тримата герои преминават през ужасното блато, обитавано от огромна лакома змия, през изкуственият дом на един стар особняк, пълен с бонбони, лимонада и шоколад и огрят от лампа, вместо слънце.

Оттам четиримата приятели се качват на лодката на едни доста глуповати същества - хатифнатите, за да открият място за нов дом. По пътя в морето им помага един морски трол. Той ги завежда до пристанище. След като слизат на сушата, нашите герои попадат на златна къща с червенокосо момче за обитател. Момчето черпи четиримата с морски пудинг и кани феята да живее при него.

На излизане майка Муминка, Муминтрол и животинчето научават, че бащата на Муминтрол е бил при червенокосото момче и се нуждае от помощ. Но наоколо всичко е залято от вода. Муминтрол случайно помага на едно марабу да си намери очилата, а марабуто ги отвежда при бащата.

Семейството се събира. Оказва, че татко Мумин е построил къща за семейството си и тя е доплавала,заради наводнението, до една поляна, на която я намират. Всичко завършва добре и така започват приключенията на мумините, които са популярни по цял свят.

Книгата е написана увлекателно. Чете се лесно. Изпъстрена е с илюстрации, които в някои български варианти са чернобели, но все така красиви. Историята е като приказка и може да бъде прочетена на един дъх.

Подходяща е за деца от 5 - 6 до 12 годишна възраст, но и за възрастни, които искат да се върнат в пъстрия свят на детството и обичат скандинавската литература. Книгата е един цялостен текст, който не е разделен на глави, а е монументален, цялостен. Авторката казва за произведението си, че е заимствала от текстове на Карло Колоди и Жул Верн.

Героите на Янсон са магически. Напомнят на съществуващи в природата животни, но притежават собствен чар и артистизъм.

Туве Марика Янсон е финландка, но пише на шведски. Родена е на 9 август 1914 г. в семейството на скулптор и художничка. Янсон завършва илюстрация и живопис. Това й помага да илюстрира собствените си произведения. Освен това е изработила илюстрациите за "Алиса в страната на чудесата" и книгите на Дж.Р.Р. Толкин, издадени във Финландия. Пише множество разкази и романи за възрастни. Умира на 86 г. през 2001 г.

Днес Муминтролите са част от цяла индустрия. Продават се кукли, декоративни фигурки, чаши, плакати с тях. Някои от тях могат да бъдат намерени и в България.