Книжното петле: Приказки - Светослав Минков
Изданието на ПАН е рядкост на българския книжен пазар, тъй като "Приказките" на Светослав Минков не са издавани често. Изданието започва с "Цар Безсънко" и завършва с "Индийска приказка".
Между красивите оранжеви корици са разположени още "Захарното момиче", "Лъв и жаба", "Приказка за завистта", "Приказка за лъжата", "Маскираната лисица".
Сапунени мехури
Имало едно малко момиченце с червена панделка в косата. То надувало със сламчицата си сапунени мехури. Всеки от мехурите бил обагрен в различен цвят, заради слънчевата светлина и всеки бил горделив. Мехурите искали да станат украса на царската корона, заблестят като слънце, да се оженят за царската дъщеря. А един си помислил, че е създаден, за да направи по-красив, иначе грозния свят. И така мехурите се пукали, докато сламчицата се счупила, на момиченцето му омръзнало, плиснало сапунената вода на земята и заподскачало на един крак.
В приказките на Светослав Минков има много мъдрост, но и магично очарование, както и отблясъци от диаболизма, който доминира в разказите му.
Светослав Минков (1902-1966) е роден в Радомир. Следва Славянска филология в Софийския университет, а после учи една година в Търговско-стопанската академия в Мюнхен. Работи известно време на дипломатическа служба за България и обикаля много държави в Европа, Азия, Северна и Южна Америка.
Минков е превел творби на Андерсен и е преразказал на български език "Хиляда и една нощ".
Снимка: Лира бг и Хермес буукс