Успелите

Код 0301: За Родопите от сърце

Натежа ми. Животът по часове рязко върна главоболието ми и започнах да дишам все по-трудно и по-трудно изпод цялата завеса от задължения. Стресът ме натисна и постоянно ми напомняше за графиците, които ми се налага да преследвам, когато аз единствено искам да бягам. Да бягам и да не спирам, докато не се отърва от всички условности и вече не робувам на грешни идеали. Прабаба ми казваше „Има само напред“ и със сигурност беше права, но когато нещата започнат да се разпадат откъм смисъл и все повече въпроси без отговор се появяват на вратата на съзнанието ти, е време да спреш, да превъртиш часовника и да се върнеш назад, не във времето, а към себе си. А аз винаги се търся вкъщи.

За мен това понятие никога не се е ограничавало само до материалните си измерения, за мен у дома е преди всичко усещане, мирис, цвят, ръце, които те обгръщат и сърца, които винаги те чакат да си дойдеш с целия си багаж - куфарът и душата. Точно това и направих в своя час на нужда, натоварих се с бремето си и се отправих към сърцето на България - Родопите, за да преоткрия своето.

Пътувайки, преминаваш през всякакви разновидности на татковината. Тези гледки никога няма да ми омръзнат, а всеки път щом ги прекося се изпълвам с гордост, че съм дъщеря на тази земя и я нося в себе си, независимо къде съм. От топлината на Пловдив и Асеновград, изкачвайки се нагоре по наредените като мъниста Бачково, Наречен, Нареченски Бани, Хвойна, Чепеларе, Рожен, Соколовци, Бостина, та чак до Устово, те връхлита спокойствието на тoзи благ край. Няма въздух като в Родопите, пропит със свежест и аромат на билки - истински мехлем за душата. Вековните дървета все едно се отместват нощем, за да може звездите да огряват пътя ти. И цялата тази картина ме води към вкъщи - домът на поколенията и моят.

С врата, която никога не се заключва и някой, който винаги те чака дори и без да си предупредил. Там се научих да тача и да милея, да почитам традициите и да ги пресъздавам и в собственото си битие. Да съм благодарна на ръцете, които са ме отгледали. Че ме научиха да ходя, да карам колело, да шляпам в реката и после да мислим песни за съседката, че ни е изказала на баба. Да берем сливи, да се излежаваме на ливадата на жълти дюшеци от плат, да си печем с дядо мръвки на скарата и после с преход в гората да се върнем пак там. Там, където по-силно мирише на обич, отколкото на мекици. Където името на семейстото ти значи гордост и уважение и бързаш да се похвалиш на кого си чадо. Там, където се събираме, за да сме заедно срещу света и скрити. Където дядо ми глези мама с круши, а баба бърза да чуе за деня ми.

И хубави и достолепни са спомените ми като хората в тях. Остаряват красиво и някак са си все същите, а времето спира, когато съм вкъщи. И аз искам да спра времето, да ги хербализирам и понеже нямам какво друго да предложа на тези, които ми дадоха всичко, аз им подарявам думи и там им позволявам да живеят вечно.

П.П. 0301 е телефонният код на град Смолян - там се търся и намирам. 

Успяхме ли да те вдъхновим?
Подкрепи позитивната журналистика в България…

Ние сме млад екип от момичета и момчета, гладни за обективност в медиите. Работим здраво, за да ви върнем вярата и да ви покажем, че добрите примери са навсякъде около нас. Противопоставяме се на стила и работата на традиционните медии, за да ви покажем положителната страна на монетата.

Обръщаме се към вас с апел за дарение в подкрепа на журналистиката, която правим. Всички постъпления се инвестират в развитието сайта. С тях ние увеличаваме обема и качеството на позитивните новини от България.

Защото сме тук заради нашето общо бъдеще и вярваме, че то ще е добро!

Препоръчани статии

Александра Найденова

Интересувам се от културна идентичност, изследвам себе си чрез света, съществувам никъде и навсякъде, аз съм собствения си екзистенциален компас.

Оставете коментар

2 коментара

  1. Екатерина Сариева
    2016-09-14 20:38:08 Reply

    Брава Саше,
    Невероятна си.
    Радваме се, че не се забравила като много други млади хора своите корени.
    Но ти имаш невероятни баба и дядо, които със своите напътствия и съвети са спомогнали да се изградиш такъв родолюбец.
    Смолян, 14.0.2016 г КАТЯ И ВАНЧО

  2. Мария
    2016-09-15 19:04:46 Reply

    Мило момиченце
    Благодаря ти с тези редове докосна сърцето ми и сълзи напират в моите очи
    върна ме в моите хубави спомени.