Талантливите деца на България

Запознай се с Ани Ковачева. Тя живее в Кюстендил и в момента е ученичка. В началото на 2020 г. Ани е една от победителките на "Посланик за един ден" и получава шанса да работи с посланичката на Нидерландия Н.Пр. Беа тен Тъшер, заедно с която създават инициатива, чрез която да подпомогнат пострадалите от COVID-19. Освен това Ани е победител и в конкурса на международната мрежа "Пхирен Арменца" за най-добър ромски младежки проект - тя преподава английски на децата от ромския кв. "Изток" в Кюстендил. Повече за Ани, мечтите и етноса ѝ четете в интервюто! 

Опиши ми себе си с 5 думи. 

Амбициозна, организирана, всеотдайна, целеустремена, оптимистична!

Кои качества смяташ, че са те отличили от останалите участници, за да спечелиш?

Мисля си, че отдадеността ми към работата е нещото, което ме е отличило от останалите. Защото аз наистина съм един много отдаден на работата си човек и когато се захвана с нещо, го правя от сърце. Затова и резултатите са видими. Но конкуренцията в този конкурс беше наистина много голяма. Участвали бяха над 40 проекта от 19 страни, като много голяма част от изпълнителите на тези проекти бяха неправителствени организации от Европа, а дори и по-далеч.

Смятам, че именно това беше най-голямото предизвикателство, поставено пред мен, тъй като кандидатствах индивидуално и съответно нямах големи очаквания, имайки предвид обширния обхват на конкурса.

Въпреки всичко, точно това, че се отличих като личност сред морето от кандидатури, е било нещото, което е грабнало окото на комисията. Проектът ми бе избран сред петте най-добри и по-късно спечелих специална награда. Церемонията по награждаване трябваше да се проведе в Европейския парламент в Брюксел тази пролет, но предвид обстоятелствата тя бе проведена в електронна среда. 

Какво за теб означава тази награда?

Наградата сама по себе си е символична, но за мен тя е огромно признание. На първо място, защото трудът и дейността ми бяха освен забелязани, и високо оценени.

Радвам се също така, че чрез участието ми в този конкурс инициативата ми получи много голяма гласност, а именно това беше моята цел. Надеждата ми е тя да послужи като мотивация на други млади хора в различните части на света да допринасят за развитието на общността си, било то чрез малки, или големи стъпки. 

Смяташ ли да развиеш проекта си в бъдеще? Ако да, как?

Наистина съм много горда от факта, че тази инициатива за преподаване на английски език на деца от ромския кв. "Изток" в Кюстендил се провеждаше в продължение на повече от три години.

С участието си в първия онлайн сезон на Able Mentor миналата есен аз успях да развия вече съществуващата си инициатива с помощта на моя ментор Слав Денякин, на когото благодаря за цялата подкрепа. Дори организирах открит урок преди почти година пред учители, родители и директори на училища в Кюстендил, като по този начин успях да покажа нагледно резултата от усърдната работа с децата. Тези занимания бяха дейност, която развивах в свободното си време. Тъй като вече съм в единадесети клас и догодина ми предстои кандидатстване в университет, вече нямам времето за същата всеотдайност, затова и уроците по английски вече не се осъществяват.

Въпреки това аз продължавам да работя с мотивирани младежи от квартала, подкрепяйки ги в пътя на тяхното личностно развитие, и се надявам, че някой ден те ще следват моя път и по подобен начин ще помагат за развитието на останалите. 

Как се виждаш в бъдеще?

Една от големите ми мечти винаги е била да бъда от хората, които променят света към по-добро.

Надявам се в бъдеще да бъда част от тези хора. А дотогава ще работя върху постигането на тази цел.

В ежедневието си била ли си жертва на расизъм заради етноса си?

Всъщност никога не съм се сблъсквала с дискриминация, която да бъде пряко и директно насочена към мен. Отдавам това на факта, че винаги съм се доказвала като личност. Но разбира се, попадала съм в ситуации, в които хората говорят негативни неща за етноса ми в мое присъствие. 

Какви трудности си срещала при провеждане на уроците?

Предвид факта, че при стартирането на тази инициатива аз нямах никакъв опит в преподаването или работата с деца, ми беше изключително трудно. Беше ми трудно да намеря правилния подход към всяко дете спрямо възрастта и познанията му. 

В първите месеци се сблъсках с голям неуспех. Но с течение на времето и с усилена работа аз успях да открия правилния подход. Започнах координирана работа с родители, като много често се чувах с тях по телефона или на живо, така че заедно да допринесем за успеха на тяхното дете. Аз чрез даване на знания, а те - чрез мотивиране.

Именно това, комбинирано с многото разнообразни уроци, които се водеха в приятелска среда, доведе до търсения резултат. Децата се забавляваха, общуваха помежду си, пееха песни, а освен това заедно четяхме и обсъждахме приказки. По този начин те развиваха умение за четене с разбиране, нещо, което често се пренебрегва в училище.