Кое е момичето зад необикновената изложба "Невидимото видимо"? Запознайте се с Кристияна Арсова
Кристияна Арсова е личност, която побира в себе си кълбо от интереси. Модел, графичен дизайнер, художник, а някъде покрай тях и любов към психологията. Тя е от онези момичета, които искат да опитат от всичко, но с тази разлика, че на нея ѝ се получава.
Съвсем наскоро Криси представи първата си самостоятелна изложба - "Невидимото видимо", която е илзиза от рамките на обикновените изложби, тъй като зад картнините ѝ има много по-дълбок смисъл. Вижте какво още ни разказа тя:
Представете се накратко
Здравейте, казвам се Кристияна Арсова. Родена съм и живея в град София. В момента съм дипломант в Нов български университет по "Графичен дизайн" и "Психология". Междувременно се занимавам с мода - работя като модел в и извън страната и снимам за брандове, кампании, реклами и т.н.
Разкажете ни повече за изложбата "Невидимото видимо". Как решихте да я представите?
"Невидимото видимо" бе първата ми самостоятелна изложба. Организирах я с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура", както и с помощта на галерия "Ракурси". В нея разказвах историята за сблъсъка с невидимо за околните заболяване – всичките етапи, през които човек минава, когато разбере, че неговият свят ще се промени напълно.
Темата, която бях засегнала бе Тиреоидит на Хашимото. То е автоимунно заболяване на щитовидната жлеза, с което все по-често млади хора биват диагностицирани. Инспирирах се от Швейцарският психиатър Е. Кюблер-Рос, който за първи път извежда теорията си за 5-те състояния, през които човек минава, когато скърби от загубата на близък – Отричане, Гняв, Пазарене, Депресия, Приемане. В изложбата си представих 8 състояния-етапи за справяне и приемане на заболяването, които бяха сходни като идеята на Кюблер-Рос.
Исках да представя темата и по по-обобщен начин. Само в една от дигиталните си графики имаше директна визуална препратка към заболяването. За мен бе изключително важно освен посетителите да разберат повече за трудностите със справянето с Тиреодитът на Хашимото, и да симпатизират на случващото се, да се припознаят в трудностите, през които преминава героинята. А от личен опит зная, че това става най-добре, когато си минал през сходно нещо.
Вие заставате зад една много важна кауза, как се рисуват картини с толкова дълбок смисъл?
За мен емоцията е основния двигател в изкуството ми. Най-удовлетворена от труда си се чувствам, когато влагам чувство и по-дълбок смисъл за мен, кауза. Изключително щастлива съм, че в създаването на "Невидимото видимо" бях много вдъхновена да навляза в тематиката и да науча повече.
Разбрах колко много хора се сблъскват с това препятствие в живота и нямаше как да не го отразя. Исках да популяризирам темата по някакъв начин, трябва да се говорят тези неща, а още повече когато са и невидими за останалите. Разговорите и изкуството могат да бъдат и терапия, освен начин на учене и разбиране за света и околните.
Кога започна любовта ви към изкуството?
Рисуването някак винаги е присъствало в живота ми. Моята баба ме насърчаваше от малка да творя, винаги ми се радваше като се упражнявах - тя самата има страст и похват към изкуството. Спомням си как в училище не внимавах в някои часове и вместо това рисувах комикси, истории, герои... Понякога дори и си навличах неприятности с това. Творенето е неразделна част от мен.
Можете ли да ни разведете из вашия творчески процес, от вдъхновението до завършената картина?
Определено личните преживявания, както и случващото се около мен, са основно средство за вдъхновение. Но изкуството до голяма степен е и дисциплина. В сегашното ежедневие един творец не може да се отдаде на един единствен проект за твърде дълго, както художниците едно време.
Изискването към количеството изкуство, което трябва да изготвя един артист, е по-високо отвсякога и трябва да се поставят срокове на проектите.
"Колкото повече, толкова повече“.
С личните ми проекти всичко започва от идея, вдъхновение да науча още на определената тема, да поставя смислен срок за изготвянето ѝ, и след това да я пресъздам и разкажа по разбираем начин.
Имате ли си любима картина или такава, която свързвате със случка или събитие?
Не съм успяла да се спра само на една, хаха. Но определено съм привлечена към по-нежното изкуство и фееричните картини. Това за мен е и в корена на разбирането ми за красиво - харесвам по-нежните и меки характеристики както у картините, така и у хората.
Спомняте ли си първото нещо, което нарисувахте?
Нямам спомен за първата си рисунка, но както и до ден днешен, много обичам да рисувам хора. Затова ми се иска да кажа, че най-вероятно е бил някой от семейството ми или някой герой от детска анимация.
Всяка кариера има трудности. Кои са вашите?
В момента съм се ориентирала към няколко неща. Моите трудности за сега са по-скоро да разделя времето си за различните си интереси. Освен с творене, се занимавам и с моделска работа - снимам за брандове в и извън страната. И двете ми допадат, но на моменти се налага да приоритизирам едното пред другото.
Опитвам се и интереса ми към психологията да го прилагам, където мога. В момента изпробвам нови и различни неща във всяка от тези насоки и се опознавам по-добре.
Какъв съвет бихте дали на начинаещите художници или на тези, които тепърва започват в тази област?
Аз самата тепърва правя първи по-големи стъпки в тази насока. Съвет, който бих могла да дам на други млади артисти, е да не спират да са любопитни към заобикалящата ги среда и да се вдъхновяват от новите преживявания и открития за себе си и света.
Изложбата се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура", по програма "Творчески стипендии".
