От сърце

Благодаря, Merci, Gracias, Grazie, Obrigado, Thank you, Danke, Hvala...

Много езици, много начини да кажеш „Благодаря!“ и все пак едно обединяващо ги чувство на благодарност. Помните ли, когато думата „благодаря“ беше избрана за най-красивата българска дума? А колко често я употребявате в ежедневието си? На 11 януари чествахме международния ден на думата „Благодаря“. Мен са ме учили да бъда благодарна и все пак това е християнски начин да покажем признателност.

И още много учители по самопомощ призовават да се будим с благодарност в душата си, за да извикаме позитивно чувство през целия ден. И моят духовен гуру на това ме учеше. С времето му повярвах като казваше, че силата на едно благодаря е мистична и безгранична. Понякога е трудно да излезем извън собствената си неудовлетвореност от живота, друг път едно благодаря е напълно достатъчно.

Благодаря за шансовете. Те са толкова много и са навсякъде. Шансове да бъдем по-добри в работата си и към близките си хора.

Благодаря за мечтите и за крилете и за това, че можем да полетим дори и да не го знаем.

Благодаря за малките чудеса в ежедневието, които можем да видим, ако внимаваме достатъчно.

Благодаря за това, което съм и което не съм.

Благодаря за всеки нов ден. Щом сърцето ми бие и дробовете ми се пълнят с въздух, значи всичко ще бъде наред.

Благодаря и за страховете, които знаем, че не са реални и все пак успяват да ни разклатят. Благодаря за трудните моменти и за малката тъга, която ме кара да се чувствам жива.

Благодаря за зимната белота и за пролетните цветове. Благодаря и за есенните багри и за лятното море. Като цяло Благодаря, че живея в България и мога да се радвам на красотата на всеки сезон.

Благодаря за думите. За всичките. Те ни помагат да изразим обич и радост и всички онези прекрасни чувства, за които също съм благодарна.

Благодаря, че когато падаме пак намираме начин да станем. Корав народ сме, но понякога ни трябва нещо, което да ни подсети за това.

Благодаря за любовта. Толкова е прекрасна и се радвам, че всеки ден можем да се убеждаваме в това.

Благодаря за всеки момент, който спира сърцето ми. Благодаря и за смеха, който го кара да бие все по-силно.

Благодаря за музиката и за всеки звук на природата.

Благодаря, че виждам и че чувствам, и че дишам, и че чувам, и че пиша, и че изразявам чувствата си.

Благодаря! Нека да го казваме по-често. Не само в края на отминаващата година, не само с поводи и не само на 11 януари. И се надявам, че това е достатъчно.