Лично мнение

Не знам колко от четящите този текст биха се припознали в следващите редове. От една страна бих се надявал да са много, за да може да провокирам някаква реакция, която да ги накара да се замислят, дори въпросната такава да е сочна псувня по мой адрес. От друга страна, искрено би ме зарадвало това, че има много хора, които биха споделили мнението ми и биха потвърдили същината на тази статия, която прекрасно се събира в изречението от заглавието.

Този цитат директно се заби в мозъчните ми гънки и не ми дава покой. Вкопчило се е здраво и упорито не се маха. Досущ като люспичка от пуканки, която е залепнала за горната част на устната кухина. Малка, но достатъчно натрапчива, за да не можеш да я игнорираш. 

Често толкова сме забили в караници по медиите, форумите, Facebook групите, чатовете, баровете, офисите и домовете си на това в коя посока да се наклоним (Изток или Запад), че забравяме какво ние можем да направим, за да бъде страната ни по-добро място за живеене. Тотално сме изключили и спрели да мислим какво зависи от нас и от нашите лични възможности, за да бъде името на България свързвано с по-хубави неща, а не с бедност, корупция, мизерия и редица други такива отрицателни черти.

Време е да си извадим главите от пясъка и да видим как самите ние можем да направим нашата страна едно по-добро място за живеене, а не да чакаме някой друг да го стори вместо нас. Място, в което бихме отгледали децата си и прекарали спокойно старините си. И тук е време да напиша още нещо, с което част от четящите може да бъдат несъгласни:

България е такава, защото българите сме такива.

Тук някой ще каже "Е, но какво зависи от мен?!" или пък "Къде е държавата?!". Усещането за колективна липса на отговорност е една от причините за сегашното ни положение. Факт е, че има много области, в които отговорните институции са тотално абдикирали, но една голяма част от нещата, които не харесваме в страната си са резултат от обществото, което живее в нея. Те не зависят от институциите, а от нас. Неща като това да не си хвърляш фаса на улицата, да даваш път на пешеходци, да не шофираш като кретен, да не си хвърляш боклуците през терасата, да не гледаш как да прецакаш хората, които са по-добри от теб в нещо.

Ето и няколко въпроса, на които лесно да си отговорите:

• Колко хора познавате, които казват, че мразят клюки, но именно те разпространяват такива?
• Колко хора познавате, които казват, че не харесват жълтите новини, но отварят жълтите сайтове и вестници?
• Колко хора познавате, които казват, че ненавиждат корупцията, но бутат 20 лева на катаджията, за да не си платят акта?
• Колко хора познавате, които се оплакват, че е мръсно навсякъде, но си хвърлят боклука през терасата?
• Колко хора познавате, които казват, че искат промяна в живота си, но не правят нищо, за да я постигнат?

Списъкът е почти безкраен и не е особено обнадеждаващ. Има и нещо хубаво. Тези хора са се научили да бъдат такива. Могат и да се научат да не бъдат. Как би могло да стане? Най-добрата и за момента единствена рецепта, която знам е чрез даването на личен пример. Промяната започва отвътре навън, а не обратното. За да изискваме нещо от някого, трябва самите ние да сме готови да му покажем, че може и има смисъл. Да му вдъхнем увереност, че от правилните ни действия би имало добър резултат. 

И тук идва цитатът от заглавието, който е от българския филм "Дамасцена": 

Когато държавата я няма, ти ставаш държавата. И това невинаги ти харесва.

За жалост, личните ми наблюдения показват, че всеки не харесва корупцията, но когато е в нарушение казва "Хайде бе, не може ли да измислим нещо?!" или "Другите може, а аз не?!". По-доброто бъдеще в България няма да дойде преди обществото ни масово да осъзнае една редица отговорности, които носи. И колкото по-скоро го направи, толкова по-малка ще е "сметката", която трябва да плати. Хубаво е да осъзнаем, че е по-патриотично да не си хвърлиш фаса на улицата, отколкото да се снимаш с българския флаг.  

Голяма част от нашите проблеми като общество могат да се решат от това всеки от нас да бъде по-отговорен и взискателен към себе си, по-добър към другите и по-непримирим към несправедливостите, които се случват (не само) по нашите географски ширини. Ще споделя за финал нещо, което видях в профила на една моя позната:

Чела съм разни изследвания за предпочитаните държави за емиграция и във всички тях откривам рецептата им за успех и просперитет. Както всички гениални идеи и това е съвсем просто за изпълнение : Всеки да си свърши работата! По най-добрия начин, на който е способен. Без вайкане, без мрънкане и без да гледаш в паничката на другия. Просто дай най-доброто, на което си способен. Днес.