Когато гръмна първата пушка
Читателю, вероятно се питаш: „Кога е това първо гърмене на пушката? – 20 април 1876 година ли?“. Всъщност, не – датата е седми август 2015 година, а мястото отново е Копривщица...
А след това?
Един мъж, строен – голям българин, облечен с родопски потур, шопска риза и северняшки елек, на гърба му бъклица, на кръста му нож, а на сърце му България! Рече той: "139 години по-късно да грърмят пушките за да живее Родината!" и гръмна с пушката.
И когато пукна първата пушка, писнаха гайдите, забиха тъпаните и запяха певците.
Разделени на седем отделни хълма, всеки от който орлово място, за орлови очи и там се извиваха многобройните кръшни хора, разказваха се стари приказки за хайдушките подвизи и се въртяха най-големите чевермета!
Много бяха хората облечени в националните ни носии, изписали на лицата си гордостта от случилото се преди 139 години по тези славни места. Очите на всички светеха, отразявайки жаркото слънце, а сърцата скачаха в ритъма на народната музика. Тези, които нямаха носии си купуваха, а продавачите бяха безумно щастливи от факта, че най-сетне толкова много българи оценяват труда им извезан по ленените ризи!
Има надежда за България! Много бяха хората с един интерес, обединени в Копривщица, също както са били обединени предците ни в името на свободата! Много бяха музикантите, певците, творците и занаятчийте, които радваха с таланта си.
Радвам се, че в България се правят събори като този! Славните българи, дали живота си за страната ни, заслужават да поддържаме живо това, за което са се жертвали! Заслужават да се събираме и да организираме празници, за чието описание да не ни стигат думите!
На мен не ми стигат думите да опиша чувството, което изпитвах докато бях на витото хоро на седмия хълм, гледайки Балкана, а в него сгушената Копривщица. Не ми стигат думите за радостта, която изптах като виждах малките дечица облечени в носии, тичайки в края на хорото от шестия хълм!
Не ми стигат думите да опиша бързината, с която гостите на Балкана , тичаха от хълм на хълм, за да не изпуснат някое хоро!
Не ми стигат думите, за да ти разкажа, читателю, за онези музиканти които гледаха планинските върхове и се вдъхновяваха да свирят!
Не ми стигат думите, защото великолепното звънкане на чановете заглушава всяка мисъл, която може да подреди думи.
Не ми стигат думите, за това! Отиди и ти на събори като този! Иди и виж, а после се опитай да разкжеш какво става когато пукне пушката в днешно време...
Ралица Цингова
