Кой е беден, ако е обичан?
Обичаш ли?
Казват, че хората задават този въпрос, когато не са сигурни в това, което изпитват.
Обичате ли България? Успявате ли да ѝ помогнете?
Попитах Данаил Иванов, един обикновен човек, който несъмнено обича България, дали смята, че е успял. Той каза: „Категорично не.”
За него успехът означава да даряваш другите с добрина, да им помагаш да живеят по-добре, да ги правиш щастливи с малки неща, да наемеш някой на работа, за да му осигуриш нормален живот…
Данаил казва, че успехът не е в това да имаш много пари и на двайсет години да караш най-скъпия възможен автомобил, да вечеряш в ресторанти и да си купуваш скъпи стоки. Когато можеш да си позволиш да помогнеш на някой друг – това е да успееш.
Но тези неща лесно се изричат и трудно се постигат.
Случват се понякога.
Всъщност човек не е просто някой, който живее – човекът е път, всеки камък по пътя, всеки светофар – и птицата на светофара, и крилата на тази птица, и нейния полет. Човекът е небето и дъждът, който вали, и слънцето, което топли. И успех е, когато този човек направи така, че и другите хора да разберат смисъла си.
Данаил е част от организацията „Възрожденци-Варна”. Хората в тази организация помогнаха Варна да изглежда по-красива. По тяхна инициатива днес, преди Аспаруховия мост, може да се видят портретите на едни от най-забележителните исторически личности на България. Там, запечатани, стоят ликовете на Христо Ботев, Капитан Петко войвода, Георги Раковски, Георги Бенковски, Райна Княгиня, Баба Тонка и Паисий Хилендарски. Наистина радост е, ако знаете кои са те.
Трябва всеки да намира откъде да купи жълти ботуши в труден момент.
Идеята за рисунките идва, когато „Възрожденци-Варна” са се чудили как да почетат Апостола и решават да изрисуват лика на Васил Левски. След това, завладени от това, което се е получило, гласуват кои да бъдат другите личности, събират собствени средства и започват „Стената на великите българи“. Помощ от общината така и не искат, освен разрешението да покажат изкуството си точно на това място в града. Те не желаят да се обвързват с различни политически сили, партии или идеи, защото вярват, че всичко трябва да се прави от сърце, за да е истинско, а не да бъде дело на някого, само защото така трябва да се случи. Единствената им молба е общината да поддържа това, което те са сътворили.
Кои са те?
За съжаление художниците не искат да бъдат разкрити. Не знаем имената им, нито на каква възраст са. От „Възрожденци-Варна” казват, че всички са едно цяло, нямат лидери, нито хора, които искат да изпъкнат по някакъв начин. Важното за тях е да правят добро за България, градът им да изглежда по-красив, младите да имат повече самочувствие. И това е една от най-големите им награди - че малките хора, които в началото са били неориентирани, вече са пораснали, превърнали са се в личности с идеи, които се реализират.
Сега най-младият сред тях е на 15 години, а най-големият – на 35. Но назад във времето е имало и по-възрастни хора, които са ги подкрепяли и са участвали в инициативите им.
Те правят различни неща – помагат на бедни хора, участвали са в ремонтирането на едно училище, организират шествия на български празници, помагат на Варна да диша и да се развива, помагат на хората да не забравят. Защото човек е създаден да помни, а не да забравя.
Затова и миналото е толкова важно – защото човек има ли минало, има и бъдеще.
Според Данаил България има бъдеще и българският ген няма кой да го затрие. „За съжаление обаче времената са прекалено трудни за оцеляване и българинът не може да живее нормално.“
Това икономика ли е или социална политика? А може би е експеримент с младите хора - колко дълго ще успеят да живеят в мизерия, като част от Третия свят, колко време ще имат сили да гледат как родителите им страдат, как децата растат без мечти.
Отговори няма.
Но надеждата за нормално отношение все още не е умряла и за щастие има хора, които продължават да се борят. Борбата е безмилостно жестока.
Варненци обаче имат късмет – там има хора, които УСПЯВАТ да повдигнат българския дух и да направят нещо, с което всички да се гордеят. И изобщо не е трудно.
На пети декември 2015 г. „Възрожденци Варна” организират събитие по повод рождението на Капитан Петко Войвода. Те подготвят късометражен филм, шествие и малък концерт. Ще бъде хубаво, отидете! Освен това довършват и започнатата „Стена на великите спортисти на България“, която се намира след Аспаруховия мост.
Какво предстои още да направят – „Стената на забравените герои на България“.
Малко ли е за пет години да постигнеш толкова? И не е ли успех това?
А вие обичате ли България?
