Интервюта

Георги Лефтеров разказа своята история, като започва с това, че след дълго време на „емиграция“ (1995 – 2007) се завръща в България с трите си деца, тъй като иска те да получат българско детство и образование. След немалко премеждия в избор на пътя си, Георги се връща към това, което прави от дете, а именно хляб. Спомня си датата - 14 февруари 2011 година, моментът, в който той отваря своята Пекарна в Пловдив.

Пекарната ми е типична занаятчийска пекарна, в която работникът е един и това съм аз. Сега след толкова години, след обучаване на ученици, които отвориха свои Пекарни в цяла България и извън нея, след написани и издадени вече шест кулинарни книги, Пекарната ми работи, а работникът в нея е щастлив.

Как се роди идеята да стартирате тази инициатива?

Честно да ви кажа, всичко се случи някак от само себе си. Преди няколко седмици, както никога, докато вечерям, в новините видях един доста тъжен репортаж, свързан с отчаянието на милион и половина сънародници… Репортажът беше свързан със сухи цифри, но зад всяка цифра стоеше човешка мъка. Тогава си зададох въпроса: Как да помогна? Един обикновен Пекар против икономическите проблеми в държавата? С Хляб, разбира се. А, за да не се чувстват хората, които идват за един Хляб просещи, реших, новата „крипто“ валута за размяна да бъдат стихове, проза или житейски истории. Разбира се, може да се каже, че така ограничавам достъпа до Хляба, защото само относително образовани хора могат да изпълнят това мое условие. Така е. Но нали сме в състояние на „развит капитализъм“, където всичко се продава и купува? Е, аз продавам Хляб за Стих…

Защо точно Хляб срещу Поезия?

Поезията е това, което не достига в нашето забързано ежедневие. Романтиката се е скрила, а чувствата са се превърнали в брутална конкуренция. Нека да има повече Поезия. Нека да има повече човещина.

Удоволствие ли е да виждате как и другите градове следват вашия пример?

Не знам дали идеята е добра, но виждам, че е споделена и се изпълнява в много градове в България, а от вчера знам, че и извън страната вече е намерила своите последователи. Не се радвам - щастлив съм, че не съм сам. Може би така ще покажем, че не само управляващи могат да „помагат“…

Както се казва – спасяването на давещия е в ръцете на давещия… С това искам да кажа, че обществото може само да се изправи срещу действителността.

Виждате ли радост в очите на възрастните хора? Как описвате тази емоция?

Вече две седмици „работи“ този вид търговия. Много Хляб се обмени за стихове и истории…И всеки изтъргуван по този начин Хляб си има своята история, изпълнена с чувство на надежда. Трудно е да споделя всички тези истории, но този тип търговия ще продължи в Пекарната ми, докато има нуждаещи се.

Как успявате да съчетавате писането на книги и работата в пекарната?

Аз не работя в Пекарната си. Аз си почивам, докато правя Хляб за хората, а писането на книги и стихове са моята лична „отдушина“…А времето, времето е измислено от хората и то винаги се намира, защото е наше.