Фолклор

Повечето хора „празнуват“ Лазаровден, статично около трапезата, защото са именници или техниблизки са именници.... Днес почти няма лазарки! Момците не се събират на къра, нетърпеливи да видят техните танци, чуят техните песни или да останат заслепени от сръчно изработените им на ръка премени, специално за този един единствен ден в годината – техния ден!

Обредите около Връбница са едни от най-пищните и дълбоки по смисъл. Те са част от т. нар. пролетен каледнарен цикъл в българската фолклорна култура. Бележат прехода от един природен цикъл към друг (от зима към лято), от едно социално положение към друго. Свързани са и с плодородието, изобилието и благополучието в най-широк смисъл.

Подготовката за празника започва месеци преди Лазаровден. През зимата, всяка девойка/неомъжена жена, която ще лазарува, усърдно работи своята празнична премяна. Шиейки ризата си бод по бод, тя мисли за своя бъдещ семеен живот, влага мечти и надежди за добро бъдеще, кодира своята представа в носията, показва своя вкус към красивото.

През Великите пости не се играе хоро. Затова девойките се събират тайно и разучават обредните песни, разпределят се по „чети“ (групи) по четири, шест до осем момичета. Всяка има своя роля и задача. Едни са „шетачки“ или „шеталици“ – те ще играят; други ще бъдат „пеячки“ и ще пеят. Най-почетната и добра мома в селото бива избрана за кумица, т.е. водачка. Това е голяма чест, която е съпроводена и от огромна отговорност.

На този ден, всички моми в ранни зори са бързали да се съберат в дома на водачката. От там започва обичая. В повечето региони, без думи, а с песен и обредни действия, са й отдавали почест и предвождани от нея тръгват из селото.

Рядко е имало само една чета в селото, затова на самия Лазаровден лазарките се събирали по групи. Важно е било да не си пресрещнат пътя две чети... Конкуренция? И до днес не знаем.

Четите добре натъкмени лазарки тръгват из селото от къща на къща. През цялото време пеят обредни песни. В дома на стопанката, която ги е посрещнала, чрез песен и танц изразяват своите БЛАГОпожелания за дома, за здраве на всеки член от семейството, за берекет. Дом, в който влязат лазарки, ще бъде честит през цялата година.

Обредните игри и песни през този ден са имали магически смисъл за българите по онова време. Вярвало се е, че където стъпят лазарки, там плодородието ще бъде по-голямо. Това е и причината да се обхожда цялото село, както и всички ниви и ливади с мисълта, че тези действия ще донесат здраве, плодородие и богата реколта.

На празничното Лазарско хоро, на мегдана девойките биват харесвани и избирани от ергените. Лазарската премяна наподобява невестинската и носи нейната символика, украсата по носията е богата.

Чрез одеждите си, без думи и от разстояние, тези млади дами са успявали да проведат личен разговор с ергените по толкова елегантен начин. Разговор насаме е било нещо абсолютно забранено, а ако се случи е ставало повод за критично обсъждане и клюки.

Уникалното е, че тази висша форма на комуникация е била абсолютно двустранна. Очевидно, българските момци тогава са имали доста набито око за най-дребния детайл и това им е помагало да избират. Иначе как биха отличили измежду толкова моми в еднакви носии, типични за съответното село, коя е добавила един бод повече в шевицата на ризата, или скътала отнякъде нишка цветен конец, за да я обогати и изпъкне...

...коя е подбрала по-въздействаща цветова гама за китките, с които е окичила украсата си, или е намерила ловко приложение на останалите парченца след чепкането на вълната през скучните зимни дни...Всичко това, ергенчетата са превеждали: тази е уфътна, тази ще ми подреди дома красиво, тази ще научи децата на ред и т.н.

Така че, ако някой ви попита – „Кои са лазарките?“, вече ще можете да отговорите – „Те са посланници на културните ценности, на завещаните нравствени и естетичеки норми в обществото. Те изпълняват главната роля в един от многото български обреди насочени към бъдещето, на мислите и представата на обществото за добър живот, израз на желаното състояние на света, в който са съществували.

Фотографи: Михаил Димитров, Стелиян Ботев, Радостина Русинова, Гергана Видимова
Модели: прекрасните момичета от ТА Здравец
Автор: Божидара Стоянова