Интервюта

Те са две много слънчеви и амбициозни момичета. Казват се Анна Иванова и Калина Иванова. Успяват да изработят макети на панелен блок и един апартамент в него, описващ българското всекидневие до най-малките детайли.

В един от макетите - "Блок № 1989", момичетата открояват белезите на социализма, а в другия макет "Апартамент № 2007", много от вещите биха се разпознали от хората, притежавали ги преди това, а именно прехода и навлизането на западната култура в България.

Това е и основната цел на двете талантливи момичета – много хора от страната ни да разпознаят собствените си домове и това е причината художничките да застанат зад проекта „Славки приказки“.

Интересното при двата макета e, че в тях може да срещнете типично познатите саксии с цветя, чували с картофи, сушене на луканки и масички, отрупани с всякакви неща по терасите на ‚Блок № 1989“. В "Апартамент № 2007" пък виждате пералнята в коридора, покрита с брошура на „Кауфланд“, в случай да не се разлее нещо, ракията и салатата, сложени на холната масичка, кутийка от шоколадови пурички, която се използва за моливник в детската стая, крема „Здраве“ на раклата на леглото в спалнята, кутията от бисквити, пълна с шивашки материали и всякакви други типично български нещица.

Повече за това къде се намират Анна и Калина, за идеята, за името на проекта, за всички детайли, за времето, което са отдали в работа и впечатлението от крайния резултат, четете в следващите редове.

Къде се срещнахте и как започна всичко това?

Aнна: С Калина се запознахме по време на следването си в Англия, където тя учеше бакалавър илюстрация, а аз рисуване. По това време аз правих дипломната си работа на теми свързани с източноевропейския пост-социалистически пейзаж и това как го възприемат хората субективно и обективно, а Калина работеше по илюстративни проекти с нейната шарена, ретро гама и пишеше дисертация за културния преход в българската идентичност.

След един пореден ден, в който аз и моите рисунки на панелки останахме неразбрани от професорите, се бяхме събрали вкъщи заедно с други наши приятели българи и обсъждахме какво отличава българските блокове от подредените и стерилизирани английски къщички в провинциалното ни градче Фалмут. С носталгия се заприказвахме за всички пъстри демонстрации на идентичност по терасите - плакати, пране, суджуци, пенсионирани лични вещи, туршии и т.н. Говорихме си за това колко невъзможно е да останеш безразличен и непредизвикан от различни аромати, цветове, музика и разговори, когато минаваш покрай една панелка.

Това ни накара да се замислим колко жизненост има в това хаотично насищане със следи от човешко присъствие в тези жилища и колко ни липсва това в красивите пастелни къщички на Запад. Така в един момент от този разговор се спогледахме с въпроса „Абе ние защо да не направим една малка панелка?” и понеже не намерихме причина защо не, ето ни тук два макета по-късно.

Откъде идва името на проекта "Славки приказки"?

Калина: Думата “славко” и нейните производни е дума, която измислихме на шега преди доста време - комбинира “сладко” и “славянско” в едно. От там кръстихме първият ни профил в инстаграм - kolko.slavko, където всъщност започна всичко. Нещо бихме нарекли “славко”, ако създава познато, топло чувство у нас и го разпознаваме като типично за нашата култура - българска, балканска или източно-европейска.

Не е натоварена с негативен смисъл за разлика от повечето описателни думи от този вид като “българщина”, “балканизиране” и други. Славки приказки в този ред на мисли се разбира като място, където се говори на “славки” тематики със същия освободен от предразсъдъци и интергенерационни травми тон. Истината е, че за първи път обясняваме смисъла на думата пред публика. Нашите хора от самото начало усетиха смисъла и са ни казвали, че си я използват в ежедневието точно в контекста, в който сме я имали предвид и ние. Така че който знае, знае, хаххаха.

Защо избрахте да изработите макет на типично българския "Блок № 1989" от социалистическия режим?

Анна: Блок “1989” е събирателен образ на един типичен панелен блок, който носи ясните следи на тоталитарното минало, но той не е изцяло ситуиран в този период. Всъщност, ние се концентрираме над прехода и с двата макета, за това и в името на блока фигурира 1989г.- началото на прехода, а в названието на апартамента неговия епицентър - 2007г., когато влизаме в европейския съюз.

Първоначално искахме да създадем образа на една най-обикновена панелка от чистото чувство на носталгия по този така основен елемент от българското, с което сме израстнали. В хода на проекта, наблюдавайки реакциите на преподавателите ни, причините той да съществува станаха много повече. Осъзнахме, че жилището на един човек е един от най-нефилтрираните образи на неговата идентичност и представяйки универсалния облик на един български блок, ние до голяма степен показваме българската идентичност.

Имахме възможността да се докоснем до това как Запада възприема тази наша реалност и до каква степен чарът, който ние виждаме в нея оставаше скрит за тях. Думите, които изплуваха в тяхното съзнание бяха “пост-апокалиптично”, “тъжно”, “травматично”, а в нашето нещата изглеждаха доста по-различно. Този контраст ни подтикна да направим по-задълбочени проучвания по темите за националната ни идентичност и как отношението на Запада към Източна Европа и Балканите се е отразило на нейното сформиране и възприятие.

Какво Ви накара да се захванете с "Апартамент № 2007"?

Калина: Апартаментът е по-задълбоченото и сериозно продължение на "Блок № 1989". Благодарение на Национален фонд “Култура” имахме възможността да го реализираме като проект към програма “Дебюти”. Работата по предния проект и за двете ни се усети много правилно. Установихме в процеса, че уменията ни се допълват перфектно, комуникацията помежду ни е лесна, а потенциала на самия проект е огромен.

След като приключихме, търсихме повод да продължим, а причината да изберем като следващ проект точно апартамент е възможността, която вътрешното пространство - един дом ни дава да навлезем още повече в детайла на една култура. Ако в блока може да се създаде усещането за един “славки” квартал, то апартамента може да отключи спомени за много по-лични преживявания у хората, които се припознават в него.

От друга страна, за тези които не се припознават е изключително любопитно да надникнат в личния свят на една култура - на едно много специфично време и място. От дома на едно обикновено семейство можеш да разбереш всичко за манталитета, битовата култура и история на цял народ.

Как успяхте да създадете толкова миниатюрни детайли? Бихте ли споделили коя от Вас с коя част се зае?

Анна: Детайлите са вдъхновени от наши лични спомени, визуални и контекстуални проучвания и разговори с нашите последователи, приятели и роднини. Колкото до самата изработка всяко нещо е направено от различни материали - някои са преобразени намерени предмети, други са изцяло направени от глина, силикон, картон и т.н.

Налагало ни се е да сме доста изобретателни в процеса, тъй като имахме много конкретна визия за всеки предмет, а никой в интернет не ти казва как се прави малка баница. Въпреки че в различни моменти всяка от нас се е занимавала с всичко, в процеса установихме че на мен повече ми се отдават дизайнът на мебелите и изработването на малките детайли, а на Калина по-техническите чертежи и конструкцията на предметите.

Тясно свързани ли са проектите с реални хора от това време?

Калина: Героите с техните имена и истории заедно със самия облик на апартамента и блока не са базирани на истински такива. Може да се гледа на тях като на събирателен образ на добре познати архетипи и припознаването с реални хора е търсен ефект. Целият “славки” свят е построен върху спомени и наблюдения на българската реалност и точно реализмът, а не пародията е това, към което сме се стремили.

Въпреки това не може да се отрече, че голяма част от историите на персонажите са базирани на стереотипи - това е до голяма степен неизбежно. Примери за това са таксиметровият шофьор Ботьо с неговия силно изразен и изкривен патриотизъм или пък фризьорката Галя със кичозният си стил и пълен пепелник с тънки цигари. Семейство Вълчеви - обитателите на апартамента, който решихме да развием във втория макет, може да се каже, че излязоха от своя двуизмерен образ, тъй като имахме възможност да обясним тяхното поведение, да ги сложим в контекста на времето и условията им на живот и да проявим емпатия към тях.

Същото може да се постигне и с останалите герои. Да анализираш и разнищваш стереотипи е много полезно умение, което мисля, че всеки трябва да развива у себе си, защото ще го направи по-разбиращ човек.

Колко време отне процесът до крайния резултат и на двата проекта?

Анна: Блокът като първи проект беше доста по-импровизиран и експериментален, за това и неговата изработка отне около 2 месеца общо. С апартамента бяхме много по-целенасочени, имахме ясна визия и прекарахме много време както в проучвателния етап, който отне около 3-4 месеца, така и в самото осъществяване на макета, което продължи над 6 месеца непрекъсната работа.

Къде успяхте да представите проекта и какво впечатление оставихте у публиката?

Калина: Изключително сме благодарни, че екипът на Топлоцентрала ни се довери и точно там успяхме да направим първата изложба на Славки приказки. Много беше важно за нас тези проекти да бъдат видяни в контекста на съвременното изкуство и на място, което привлича млада публика. Темите, които засягаме са концентрирани върху периода на прехода, но с тази разлика, че за него вече говорим ние - порасналите деца на прехода.

Смятаме, че гласовете на нашето поколение тепърва ще се чуват и нашите връстници заслужават да разберат за своето минало и да виждат изкуство създадено от тях и за тях. Отзивите, които получаваме от откриването насам са в пъти повече и с по-голям интензитет отколко сме очаквали.

Нашите усещания винаги са били, че нужда от подобно изкуство и разговори има, но нямаше как да предвидим този толкова голям интерес. Много сме щастливи и обнадеждени. Имаме смелостта сега да готвим нови “славки” проекти в бъдеще, които да доразвиват това общество около себе си и да създават заедност - изглежда всички търсят точно това.

Изложбата бе до 17-ти май, но поради засиления интерес на публиката, тя е удължена до 28-ми май и може да се посети в Топлоцентрала, София. Важно е да споменем и, че един от проектите „Апартамент № 2007“ е финансиран от Национален фонд „Култура“.