Успелите споделят

Койно Койнов - един от първите основатели на училище сред природата в с. Сладка вода през 1992 г. (сред изучаваните предмети са астрономия, анатомия, шах, етнография, етика и гражданско образование). Койно е създател на електронен учебник за българските деца в чужбина, който се радва на широка популярност, и на сайт, посветен на древната българска история. Койно Койнов е художник по образование, пренесъл своите щрихи за развитие на българщината. Продължаваме с втора част на интервюто с Койно Койнов, Към първа част. 

Как се разви идеята и как училището продължава мисията си днес?

През 2012 година, след 20-годишно съществуване на училището, се наложи да взема нелекото решение да спрем да работим като институция. Имах чувството, че вече сме изчерпали добрите възможности, започнаха все по-чести сблъсъци със системата, която и до момента не позволява да се развиват нейни алтернативи. Изчерпаха се и възможностите на семейството ми да поема дефицита в училищния бюджет. Имаше достатъчно причини, които бяха сигнали, че трябва да потърся начин дейността като институция да затихне.

Никак не беше леко да обяснявам по няколко десетки пъти на ден, че трябва да спрем да работим като лицензирана институция и че нямаме пространство за развитие, при положение че системата не допуска алтернативни образователни модели.

Какъв е интересът към електронния учебник по български език в чужбина?

Нещата с електронния учебник за децата на българите в чужбина се развиха много бързо.

Оказа се, че в чужбина има около 400 неделни български училища, част от които са обединени в асоциация, която работи много добре с нашето правителство.

Преди време приятели ме свързаха с бесарабски българи и започнах често да ходя в Одеска област и да преподавам на доброволни начала в неделни училища в села и малки градчета.

Бях впечатлен от българския дух, който те са успели да съхранят, от желанието им да учат и от мечтите им да следват и да живеят в България, която те наричат "Майка България" или "Прародината".

На място установих, че страдат от липса на учебници, на места дори правят черно-бели копия на нашите учебници и няколко деца учат по един учебник едновременно.

Така се появи идеята да създадем електронен учебник, който да бъде публикуван в интернет и свободно да се ползва от техните учители.

Сформирахме екип от колеги, с които сме работили в Сладка вода, и започнахме работа по учебника. Междувременно се свързахме и с други училища в чужбина и установихме, че нуждата и интересът към такъв учебник е голям. Създадохме учебника с много доброволен труд (от сърце), с лични средства, а за заплащането на външни специалисти ни помогнаха приятели. Миналата седмица представихме учебника пред Комисията за политики към българите в чужбина в Парламента и пред годишната конференция на Асоциация на българските училища в чужбина.

Интересът към учебника е по-голям отколкото очаквах – получихме предложения да обучаваме учители, които да работят по нашия учебник, от толкова много места, че не мога да си представя как ще успеем да финансираме и да организираме толкова много пътувания (едното от училищата е на 10 000 км от България).

Представяне на учебника пред годишната конференция на Асоциация на българските училища в чужбина.

Опитахме се да организираме дистанционни обучения чрез видеоконферентна връзка, но се оказа, че тези обучения не са толкова ефективни. До края на месец август само в Украйна имаме организирани три обучения на учители – в градовете Бердянск и Приморск (намират се в Запорожка област), в Болград, Килия и Татарбунар (Одеска област).

Представяне на учебника пред годишната конференция на Асоциация на българските училища в чужбина.

На място са сформирани групи от по 10 - 15 учители, които искат да ползват нашия учебник. За началото на септември само в Лондон имаме покани от 4 български училища. Не мога да си представя как ще успеем да организираме толкова много обучения, а и да поемем разходите, тъй като има училища в Украйна и Молдова например, които не могат да поемат разходите по пътуването ни до там.

Неочаквано се оказа, че има интерес към учебника и в България – детски центрове, занимални, учители, които работят с деца по индивидуален план, дори фирми, които организират езикови курсове, заявиха желание да ползват учебника, който всъщност е съобразен и с изискванията на Европейската езикова рамка за нивата А1 и А2.

Представяне на учебника пред членове на Комисията за българите в чужбина в Парламента и учители от български неделни училища от Одеска област.

Интересът към електронния учебник е голям и заради това, че проектът е некомерсиален и достъпът и ползването на учебника са безплатни. Вече обмисляме идеята да започнем работа и над създаването на второ ниво на учебника.

Разкажете ни за сайта, посветен на древната история на българите. Какво обществено внимание предизвиква?

Започнахме работа по текстовете на сайта през 2002 година. Работихме с голям обем от информация, посветена на древната ни история и това малко ни забави. В началото мислехме да създадем учебник по българска история под формата на мултимедиен образователен продукт на СD, но се оказа, че е по-удачно да публикуваме информацията като уеб сайт със свободен достъп.

Оказа се, че сайтът има сериозна посещаемост, особено от българи, живеещи в чужбина. Интересът към определени теми е голям, постепенно се сформираха малки групи от хора, които започнаха да идват в Сладка вода, и така започнахме да организираме обучения и дискусии по различни теми.

Най-голям е интересът към темите Глаголица, Древен български календар, Богомили и богомилско учение.

Училище, учебник, сайт. Как успяхте да се посветите на такъв огромен  труд в полза на хората?

Лесно. Тъй като не гледам телевизия, имам достатъчно време за работа.

Помагате за възраждането на народа ни. Срещате ли подкрепа от държавата?

Засега не, но е достатъчно, че институциите и контролните органи вече не ми пречат. Не забравяйте, че държавата е орган на системата и нейната цел е друга. Тази тема е много интересна и можем да поговорим по нея друг път.

Вие сте художник, какви усилия са ни нужни, за да скицираме една постижима картина на България?

Не бих се наел да правя анализ на ситуацията. В момента отново сме зависима държава и това поставя развитието ни под контрол. Един приятел преди години ме научи да търся във всяко събитие добрите последствия и позитивния прочит на случващото се.

Виждам в това, което се случва, добри перспективи и съм оптимист.