От сърце

В годината има само един месец, три специални дни и само няколко мига, които ние наричаме празници или пък просто традиции. Месецът със сигурност ви е познат – представям ви мразовития, но и много топъл г-н Декември. Разказват много за него – чудеса, магии, подаръци и много щастие, но каква е точната истина за спазването на една традиция и празнуването на един коледен празник?

Нека започнем с първите стъпки – пред нас стои светлият 24 декември. Може би първото нещо, за което се сещате, когато чуете тази дата, е Бъдни вечер, извинявам се, аз първо се сещам за рождения си ден. Да, точно така, имам честта да съм родена в един от най-хубавите и светли дни през годината. Въпреки че тези два празника са в един и същ ден, умея да ги разграничавам. Има разлика между веселба и традиция.

С настъпването на вечерта заедно с майка ми подготвяме ястията. Обикновено, разбира се, слагаме нечетен брой гозби и това съвпада и с едно от любимите ми числа – 7. Всичко на масата трябва да е постно, освен усмивките и щастието. Събират се най-любимите хора и просто се наслаждавам на този момент, който имам. Ако трябва да бъда честна, не харесвам много този факт, че рожденият ми ден е на Бъдни Вечер… Може би защото винаги съм имала затруднения с празнуването на точната дата, но и никога не бих предпочела вечерта на 24 да се събера да празнувам с приятели, вместо да прекарам времето си със семейството. Някак единият празник измества другия, но не на практика, а в ума ми и в ума на останалите хора, защото това е традицията.

Тя е зародена вътре в нас като идентичност и самосъхранение. Културата и възпитанието ни е такова и се радвам за това. Има някои неща, които не можем да обясним, просто ги правим. Защото така трябва, защото така трябва да бъде и най-вече, защото така го чувстваме отвътре и това е важното. Тази дата е много значима за мен и за семейството ми, може би този ден е един дар и затова се усмихвам и съм щастлива, защото точно на този ден преди 19 години майка ми е дала всичко от себе си, за да съм тук на този свят, а това е най-големият дар за една майка и за мен самата. Радвайте се и вие заедно с вашето семейство, защото нищо не е вечно и всеки миг, и секунда са от значение.

  
Минахме първите стъпки и нека продължим със следващите. Настъпва Коледа. За малките деца този празник е един подарък или дори няколко, радват се и са щастливи от нещо там под елхата, опаковано с коледна хартия. Толкова са сладки тези мънички ходещи чудеса, техните сърца просто пеят на този ден без никакви грижи. Обаче какво е за нас, малко по-големите, Коледата?

На думи този ден отново е един от най-големите християнски празници, на който честваме раждането на Иисус Христос. Но отвътре в себе си какво точно значи този празник? Знаете ли, за мен е много простичко… За мен е един страхотен повод. Повод за щастие, за прегръдка, повод за доброта. Наясно съм, че трябва и в обикновените дни да намираме причина за всичко това, но на Рождество Христово някак си е по-лесно.

Подготовката за празника ми е любима, обичам да изпипвам всичко. Много добре обмислям подаръците за близките си хора. Аз държа на това, че те не трябва да са най-скъпите и лъскави. По-точно те трябва да са по-малко материални и повече… Как да го кажа – трябва да са повече Коледни, нали в това е смисълът. Всяко дребно нещо е важно, всяко пожелание искрено и лично от мен написано.

Обичам много да обичам и именно затова се старая толкова.

Щастието в очите на любимите хора е нещото. Нещото, което си струва всичко. Всяко усилие, всяко мръзнене навън да изкараш просто 30 лв., за да зарадваш любимия, и всяко тичане напред-назад по магазините.

Малко се откъснахме от традициите, но ще ви кажа нещичко. Традициите са в ума ви, в начина на действие. Традиция е за мен всяка година с много любов да правя подаръци, традиция е за мен тези два дни да съм заедно с Майка ми и Баща ми. С главна буква ще са, защото те са най-важните ми! Има още едно нещо, в което душата ми е влюбена и мечтая. Тази идея откраднах от Главния ни редактор.

Мечтая си някой ден да си вземем жива елха, мъничка и красива. Да се грижа за нея и тя за мен, като ме дарява с радост. След това да я засадя някъде. Това би станала страхотна традиция за едно семейство. Защото ние всички сме мънички елхи с бодли. Едни с малко повече от други, но няма без сърце.

И смисълът е там, че ако откъснеш една елха, пуснеш един човек, в дома и сърцето си, трябва да се грижиш за него…

Остана само още един празник, за него какво да ви кажа... Новата година е едно изпращане и един праг. Тогава и само тогава човек стои с единия крак в миналото и с другия в бъдещето. Махаме за чао на старите дни, на стари грешки и усмивки. Подаваме ръка в този момент на новото, новата година, новите възможности или просто шанс за новото начало. Ако трябва да дам лично мнение, за мен 31 декември не е особено важен празник и не мога да ви отговоря на въпроса „Защо?“. Понякога, знаете, някои неща не са ви на душата без причина, ей така просто.
 

Ще завърша тази статия така. Обръщайте внимание на малките неща, там се крият най-големите изненади и най-дълбокото щастие. Както обичам да казвам, може да влезете в тези празници с празни ръце, но ще излезете с пълни сърца и точно там е смисълът. Правете хората щастливи и бъдете със семействата си. Това за мен е традицията.