Колко мило, "Колко славко": Да не пазим любимия сервиз за специални случаи (Част 3)
Убежище на носталгията, романтичните семейни истории и светлия поглед към заобикалящата действителност - това ни предлага Инстаграм страницата "Колко славко". Зад нея стоят "четири момичета, които се интересуват от снимките на баба ти", както се представят Анна, Ана-Мария, Анита и Калина.
В първата част от разговора ни с тях обсъждахме любопитството на младото поколение към миналото и различните начини да опознаеш по-добре своите родители, баби и дядовци. Във втората пък разговаряхме за границите на носталгията по неизживяното, колективната памет на нашето поколение от края на 90-те и началото на 2000-те години, както и за способността да виждаш красотата в света около себе си - дори на пръв поглед да ти е трудно да я откриеш.
Третата и последна част от нашата "славка" поредица посвещаваме на любимите неща - старите семейни вещи, книгите и музиката от младостта на родителите, незабравимите истории на баби и дядовци и най-ценните уроци от тях. Изобщо - всички онези елементи от собствената ни "славка" действителност, които ни учат да обичаме света около себе си, да бъдем любопитни и да се радваме на живота с вкус към простичките красиви неща.
И най-вече - да не пазим красивите сервизи само за специални случаи.
Любима семейна находка, която сте открили – албум, картичка, значка?
Ана-Мария: Аз си я имам тук – снимка от сватбата на баба ми и дядо ми от 1970 г. Толкова ми е странно да ги виждам на 23 години, на колкото съм аз в момента. Странно е, че това са същите баба и дядо, които аз познавам.
Анита: Писмата от казармата на баща ми и една голяма колекция картинки на колички от дъвки „Турбо“.
Калина: Моето нещо е едно златно сърце, което преди носех, бях го намерила във вещите на майка ми под леглото. Специалното при него беше, че имаше отпечатък от времето, когато майка ми и баща ми са започнали да излизат. Майка ми носела колието и баща ми я попитал дали е сигурна, че е истинско злато. Решил да провери, като го захапал. Но понеже златото било меко, останал отпечатък от зъби. Майка ми много се ядосала и спряла да го носи.
За съжаление, го загубих на летището, когато отивах за пръв път в Англия, но през лятото намерих идентично при един златар – този път обаче без отпечатък. Оттогава не съм го сваляла.
Анна: Снимки, които съм намирала, на нашите от миналото – всички изглеждат, сякаш ги е гонил фотограф, нагласени са по най-перфектния начин. Намирам снимки от техни събирания, на тях като млади и влюбени.
И да виждам така перфектно заснет и куриран живот от най-хубавите им моменти ме вдъхновява да създам мои собствени такива мигове. Може би точно тези снимки най-силно са ми се отразили и най-много ме вдъхновяват да пиша и да мисля по този въпрос.
Любима книга, която сте намерили в старата семейна библиотека?
Ана-Мария: Аз съм много благодарна на баба ми и дядо ми, че пазят страшно много книги. Всеки път, когато отида на село, си намирам нови и нови. Харесвам стари издания, които са останали от майка ми и леля ми и винаги са надписани с имената им. Най-често първо има името на леля ми и няколко години по-късно, когато майка ми е наследила книгата, името на леля ми е задраскано и е написано името на майка ми.
Това обикновено са руски класики, изписани с техните бележки, мисли, от време на време и разни драсканици. Харесвам ги, защото ми е много интересно да видя какви са били впечатленията им от конкретната книга, а също и защото от време на време се прокрадват разни глупости, каквито очакваш от всеки ученик.
Калина: Имаше една много дебела книга с приказки, която мама ми четеше, когато бях малка, обожавах я. Кориците ѝ се разпадаха и майка ми беше ходила в една печатница, за да я подшият отново. А нещо, което сега съществува и което винаги ще пазя, е тефтерът на мама с рецепти, който е започнала да си води още като студентка. Има много важни рецепти там – половината са на баби и сега не бих могла да ги намеря от първа ръка.
Анита: Аз се сещам за книга не заради съдържанието, а по-скоро заради начина, по който я намерих. Миналата година на тавана открих една книга, заровена измежду много други от колекцията на баба ми. Тя беше подписана от директора на училището ѝ и вътре с много патос беше изписано, че книгата се връчва на баба ми за отличен успех от 4. клас през 1963 година. Това послание беше много в стила на баба ми, която винаги се е хвалела с това, че е била отлична ученичка.
Анна: Това, което ми изплува, е една много стара книга, която баба ми има още от своята баба. Често ми я четеше като малка и много обичах да я разглеждам, защото е изключително интересна визуално. Много голяма, много мистериозна и посветена на зодиите, гледането на ръка, Таро картите и други подобни спиритуални неща.
Любима песен от младостта на родителите ви?
Ана-Мария: Моята няма да е българска, защото баща ми е голям рокаджия и е израснал с това, нелегално да презаписва рок песни на касетки и да настройва различни радиостанции, за да хващат чужди сигнали. Така че може би всичко, що е Лед Цепелин, Металика и т.н. - израснала съм с тези рок групи. Баща ми много обича да ми разказва как първият концерт, на който съм ходила, е бил на Цепелин - когато с майка ми са ги слушали на живо, тя е била бременна с мен.
Анита: Чисто музикално, нещо което ме свързва с нашите, е музиката от 90-те. Тогава те са били тийнейджъри. Като бях малка, ми пускаха песни от своята младост и до ден днешен много ми харесват. Имам си плейлист с деветесетарски денс хитове. И ми е малко тъжно, защото само аз си ги слушам, точно тази музика сякаш не е нито достатъчно стара, нито достатъчно нова, за да открия много други хора, които я харесват.
Калина: От носталгия към България още през първата ми година в Англия започнах да си пускам български песни за успокоение. Една от любимите ми и първата, която слушах в онзи период, е "Богатство" на Тангра.
Харесва ми, че се пее за това, как героят не се нуждае от пари, а единствено от простичкото богатство на звездите.
Анна: Не мога да избера измежду всички песни на Тони Димитрова и "Клетва" на Щурците. Тони Димитрова е любимата певица на майка ми и винаги, когато сме пътували нанякъде, това е бил ексклузивният саундтрак. "Клетва" пък беше песента на нашите, когато бях малка.
