От сърце

Завръщам се към света след 3 дни, които бяха посветени основно на четене. В момента имам нещо като книжен махмурлук. Binge-reading (четенето на големи количества текст за кратко време) не е много здравословен процес и не бих препоръчала да се прави често. Но почти всеки го е правил и знае за какво говоря.

Докато дочитах книгата си днес, случайно я обърнах и погледът ми се спря на цената ѝ. 22 лева. Тъй като я купих с 50% отстъпка, реално съм платила за нея 11 лева. А колко всъщност струва една книга?

Книгите трябва да са скъпи

Писането е трудна работа. Знам го, защото се опитвам да го практикувам от време на време. Не е лесно да застанеш сам срещу белия лист (или монитор). Винаги се натъжавам, когато видя, че класики се продават за по 1 или 2 лева. В моите очи по този начин се обезценява трудът на автора. За мен книгите трябва да са скъпи. Защото един писател не продава просто думи. Той им вдъхва живот.

Книгите трябва да са безплатни

От другата страна на моя ред на мисли стои друга истина. Отново моя истина. Знанието трябва да е достъпно. Книгите трябва да са безплатни. Така всеки ще може да се докосне до тях. Четящите хора са мислещи хора. И в бедна държава като нашата, където хората трудно събират пари за най-важните неща – храна, сметки, дрехи, кой може да отдели 22 лева за книга? Някога във всяка къща е имало огромна библиотека. Сега има интернет и книгите започват да стават излишни. Ако те са безплатни, може би и интересът към тях ще се върне.

Къде се срещат тези две наглед различни гледни точки?
В библиотеката.

Кога последно се запознахте с някой, който е записан на библиотека? Майка ми е един от малкото хора, които ми идват наум, а аз самата имах читателска карта в гимназията. Откакто живея в София се каня да се запиша в Народната Библиотека, но си оставам с плановете. Библиотеките не се рекламират. Много деца дори не са влизали в такава, още по-малко да са записани там. Младото поколение знае за тяхното съществуване, но не ги посещава - за тях те са просто сгради. А библиотеките са много повече. Те са стълбове на образованието. Те са портали към други светове. Те са отговори на хиляди въпроси. Те са дом на знанието.

Може би един ден всичко ще бъде дигитално, а хартиените книги ще бъдат огромен лукс, който могат да си позволят само най-богатите. Но това време не е сега. Не още. Освен електронните библиотеки, които са много полезни, все още има истински живи библиотеки. Които едвам се издържат и може би ще станат излишни. Но не днес. И там можеш да намериш всичко – от класики до любовни романи, от съвременна проза до енциклопедии с билки, от поезия до научна литература.

Привършвайки тази статия осъзнавам, че не са много хората, които ще се заинтригуват от нея. Макар да я написах току-що, тя вече е остаряла. Звучи някак ретро. И все пак ще я завърша. За мен стойността на една книга не се мери в левове. Геният не може да бъде просто корична цена. Книгите са безценни.