От сърце

Аз: Иги, ти какво животно би искал да имаме вкъщи?
Синът ми: Ами... лисичка!
Аз: Те живеят в гората, не стават за вкъщи. Някое друго?
Синът ми (мисли съсредоточено): Тогава... червеи!

Днес ще ти разкажа малко повече за сина ми - нещо, което не правя много често. Ако трябва да го опиша с една дума, това е Игинатор. Така го наричаме и много му отива, защото той не се спира. На космическата възраст от две години и половина той е "батко, а не бебе". А като го попиташ дали е поспаливец, или ранобудник отговаря "аз съм Игнат!". Прав е, както обикновено.

Синът ми е обсебен от всякакви презозни средства, въпреки моите жалки опити да не е така. Докато избирах аз, му купувахме книжки, играчки и дрехи основно с животни, планети - не исках да му набутвам коли само защото е момче. Е, оказа се, че това не зависи от мен - от първата количка, която му подариха, до снощи, когато нареди всичките си коли, зави ги с хавлиени къпри и им пожела лека нощ, Иги не мърда никъде без поне една кола в джоба си. В същите джобове има кестени, листа и жълъди, както и "ценни" камъни и "красиви" шишарки.

Децата имат коренно различна от нас представа за това кое е важно и ценно, кое е съкровище. Имат правилната представа. Кога и къде я губят някои възрастни, не знам.

Едно от любимите превозни средства на Игинатора е "боклукчийски камион за боклук". За Коледа иска "лъскав състезателен боклукчийски камион". Чуем ли го навън, излизаме на терасата да видим как "вдига кофата и я изсипва". А като тръгне, задължително той казва "чао, чао, боклукчийски камион за боклук" и маха на камиона. Веднъж се засякохме пред блока с камиона и хората, които изхвърлят кофите. Ти може да мислиш, че това не е престижна професия, но Иги ги гледа с невероятно уважение и възхищение. Ти може да имаш причини да не харесваш (всички) полицаи, но за Иги те са почти богове. Иги сочи и казва "това такси ще го карам" и смята таксиметровите шофьори едва ли не за благородници.

В очите на сина ми хората са интересни и важни по неговите вътрешни критерии и убеждение, независимо какво работят и дали обществото го смята за престижна професия. Замисли се къде бихме били без боклукчиите? Ще ти кажа къде - потънали в боклук. Но някои хора дотолкова са повярвали, че тези работници са им длъжни, че изхвърлят какво ли не около контейнерите, неща, които просто няма как да отидат в боклуковозите - матрак, тоалетна чиния... Тези неща, изхвърлени от хора с "по-престижни" професии, както и много други боклуци около кофите, стоят с дни навън, а след това се озовават в природата, замърсяват средата, пречат на растенията.

Защото може да се издигнеш много в работата, но да си останеш принизен като човек. 

Не знам кога губим ясна престава какво правят другите за нас. Кога решаваме, че няма нужда да сме мили с продавачката или да поздравим чистачката за добре свършената работа. Да уважаваме чуждия труд, независимо колко е различен от нашия. И да празнуваме живота и хората.

Днес в Инстаграм видях този разговор между майка и детето ѝ.

Приблизителен превод:

Моето 8-годишно дете в колата днес: Искаш ли да разпръсна конфетите от джоба си?
Майката: Не в колата! Защо имаш конфети в джоба?
Детето: Това са конфетите ми за спешен случай, нося ги навсякъде, ако се окаже, че има добра новина.

Коменатрите отдолу бяха предимно, че е "фейк" - нямало как това да е истински разговор. Всеки, който има дете (или е срещал дете), знае, че децата са изключително странни и казват най-невероятните, проницателни и смислени неща. Обаче коментарите на възрастните са следните:

Няма как детето да носи конфети в джоба си, майката е щяла да разбере като пере.
Може би ги носи в торбичка и ги мести?
Не се бях сетил за това - възможно е.
100% не е истина.
Майката си е позволила доста голяма артистична свобода.
Това няма как да е истина.
Част от поредицата "Неща, които никога не са се случили".

Разбира се, видях и доста хора, които веднага прегърнаха идеята за "спешни конфети в джоба, в случай на добра новина". Няма смисъл да обяснявам, че аз съм от тях и смятам това за гениално. Никога не знаеш къде ще те завари добрата новина и си мислех колко яко би било винаги да имаш в джоба конфети или брокат, а в чантата (или хладилника, след като напоследък много от нас работят от вкъщи) - шампанско. Мен наистина не ме интересува дали този разговор е истински (макар и да вярвам, че е напълно възможен) - важното е, че ми даде страхотна идея, усмихна ме и сега се чувствам в приповдигнато настроение, което искам да споделя с всички!

Това, което се надявах да кажа с този текст, е по-често да се вслушваме в децата, да споделяме техните светове. Дори да не можем да мислим като тях, да им показваме, че ги ценим и че техните размишления са важни за нас. Независимо дали искат червеи (в множествено число) за домашни любимци, или носят в джоба си конфети, в случай на добра новина. Защото всички можем да разпръскваме добрина наоколо като конфети!