Интервюта

Казвам се Станимир Георгиев. Започнах да следвам социална педагогика през 2006 година, без да си представям, че има шанс някога да работя нещо, което реално е свързано с тази дейност. Обаче нещата се стекоха така, че през 2012 година станах част от екипа на фондация “Конкордия България” като социален работник в една от услугите. Оттогава смених няколко позиции в организацията, а считано от февруари тази година съм неин изпълнителен директор.

Какво е “Конкордия” и какво те накара да бъдеш част от организацията толкова дълго?

“Конкордия” е организация, която помага на деца, млади хора и семейства да водят по-нормален и достоен начин на живот с крайната цел те да нямат нужда от нас. Тоест да станат самостоятелни. За много хора обаче “Конкордия” е единственото място, където могат да получат внимание. За мен това е организация, без която не бих могъл да си представя живота, тъй като тя е свързана с целия ми професионален път.

Как подбирате потребителите на социалните си услуги?

Това, което ни отличава от други места, е, че ние не подбираме хората, с които работим. Имаме най-нископраговите услуги за деца, семейства, млади хора и възрастни в цялата страна. Работим в толкова широк спектър, че често не се изисква да познаваме хората и дори да изискваме от тях личен документ. Просто идват при нас, обясняват нужда и ние им помагаме. В тази връзка повечето ни услуги са с т.нар. самозаявили се потребители. 

Разбира се, имаме дейности, в които е нелепо да очакваме някой да почука на вратата, което ни кара да сме проактивни. Разполагаме с един от добре развитите мобилни екипи в София. Както казва мисията ни, ние сме там, където другите не ходят. Има квартали и сегрегирани общности, където само ние ходим. 

Така че за някои от услугите ние сме тези, които правят първата крачка и търсят контакта. За други - ние сме достъпни хора, които могат да бъдат посетени по всяко време. За трети, всичко е регламентирано законово и нещата стават малко по-сложно в административен смисъл. При всички положения опитваме да бъдем достъпни.

Ще ни разкажеш ли малко повече за работата на социалния работник? 

При нас социалният работник е човекът на първа линия. Той е в най-близък контакт с хората, заради които ни има. В много случаи общото разбиране е за човек, който подрежда едни папки и работи с документи. В нашата представа това е човекът, който, от една страна, е подготвен с целия инструментариум и нужни умения да отговори на нужните заявки. От друга страна, е достатъчно отворен, за да предразположи хората да представят пред него проблемите си. Искаме много да избягаме от клишето за лошия социален работник, който просто ти подписва документи.

Социалният работник се среща с хора в своя екип, с потребителите на услугите, в които участва и с хора от всички други сфери, било то училища, медицински заведения и т.н. Ако е нереалистично да очакваме той да може абсолютно всичко, то разчитаме да бъде подготвен, за да насочи човека в нужда към точния специалист, който да реши проблема му. Затова тази позиция е гръбнак на това, което градим.

Пример за комплекс от социални услуги е работата на нашия Център за временно настаняване. В него хора от улицата могат да останат да пренощуват, да се изкъпят, да се преоблекат с предоставени от нас дрехи, да получат три пъти на ден топла храна. И освен задоволяването на тези базови потребности, те могат да участват във всякакви дейности, които да им помогнат да нямат нужда от това. Става дума за подготовка за интервю за работа, подготовка на автобиография, свързване с работодатели, кандидатстване по обяви, насочване към здравни заведения и т.н.

Трудно ли е да вършиш това в България? Имаш ли наблюдения върху сектора като цяло и какво ви помага да изпъкнете? 

Професията ни е доста парадоксална. От една страна, тя прави нещо много важно, работейки с хора и съдбите им, но в същото време е много непривлекателна, което не задържа кадри дълго. Работата категорично е свързана както с дарба и талант, така и с подготовка и много опит. 

При положение че цялата дейност е доста неблагодарна заради честите срещи с тежки житейски казуси хората, които идват при нас, дори да се справят доста добре, не си дават достатъчно време, за да получат удовлетвореност от това, което правят. Защото при нас, за разлика от различни видове дейност, резултатите понякога не идват, а друг път идват твърде бавно. В тази връзка, ако другите елементи, като заплащане, социален статус и т.н., не са достатъчно привлекателни, е доста трудно да бъдат задържани млади хора в този сектор.

Как “Конкордия” успява да надгради над чисто социалната работа с допълнителни услуги?

В страната има много други дневни центрове. Но ние сме единствените, които предлагат толкова много различни активности, че деца от други места идват при нас. Разполагаме с единствената в България стена за катерене за деца от социални услуги, която може да се ползва напълно безплатно с инструктори и т.н. 

Ние създадохме и първия проект за спортна интеграция в страната - футболният ни клуб “Конкордия”, който стартира през 2017 година. Той е част от БФС, състезателите са картотекирани и чрез него даваме шанс на деца от нашите, но и от други социални услуги да участват в организиран спорт. Преди две години дори имаме трансфер на наше дете в “Лудогорец”. 

Приоритет на работата ви са деца и младежи в нужда, защо именно те?

Вярваме, че всичко, което правим сега е с цел по-добро бъдеще. Всички резултати отнемат време. За да се скъсат порочните кръгове, работим приоритетно с най-малките, за да могат те в бъдеще да имат функционални взаимоотношения, работещи семейства и да не трябва да ползват каквито и да било социални услуги. В нашия модел на въздействие акцентът пада върху децата, младите хора и техните семейства. Макар да нямаме горна граница за възрастта, акцентът винаги е падал върху децата.

Вярваш ли, че България инвестира достатъчно в човешкия си капитал? След толкова години работа в социалния сектор какво мислиш, че може да се подобри?

Смятам, че политиките в страната към днешна дата и голямата държавна машина не отговарят на нуждите на реалността. Хората имат нужда от друг тип подготовка и образователната система не може да я предостави. Доказателство за това са все по-големия брой хора, работещи нещо, в което са станали добри по друг начин - било то частна академия, онлайн курс или нещо друго. 

С ресурсите, които имаме, би трябвало да вършим по-добра работа в целенасоченото задоволяване на нуждите на трудовия пазар със специалисти.

Разкажи ни малко за новите ви проекти?

Плановете ни са да доразвием модела на фамилните ни центрове в България. Смятаме, че това е най-ефективният начин, по който можем да помогнем. В тези центрове работим с децата, които имат нужда, с техните родители, и правим така, че стандартните резидентни услуги да бъдат ненужни. Помагаме на родителите сами да полагат грижа за децата си в домовете си по начин, по който това трябва да се случва.

Развиваме социален бизнес, който се състои от Ателие за свещи и керамика и Фризьорски салон. През следващата година планираме да продължим с неговото разрастване. На страницата ни във Фейсбук и на нашия сайт всеки може да види и поръча от прекрасните произведения, които предлагаме. По този начин ще закупите продукти с кауза, всеки от които е изработен с много любов и старание от младежите, които работят в ателието ни.