Коронавирусът между превенция и паника: Какво да (не) правим?
Към 10 часа на 11 март положението в България относно коронавируса е следното: има шестима заразени. Двама в Габрово, двама в Плевен и двама в София. Други потвърдени случаи засега няма, а проби от персонала на болниците, близките и хората около заразените се изследват постоянно.
Две са основните теми, които ще засегнем в кратък материал: превантивните мерки в медицината и паниката.
Превантивната медицина или профилактиката се отнася до мерките, които се предприемат за предотвратяване на заболявания (или наранявания), вместо тяхното лечение или лечението на симптомите им. Терминът контрастира с методите, използвани при лечебните и палиативни грижи, както и в обхвата при методите, използвани при общественото здравеопазване (което работи на равнището на здравето на цялото население, а не на здравето на отделния човек).
На сайта на Министерството на здравеопазването има подробна информация: Информация от Европейския център за превенция и контрол на заболяванията относно новия коронавирус – 2019-nCov. Хубаво е да се запознаете изцяло с този документ, за да имате информираност и да вземате информирани решения, като по този начин не се поддавате на паника.
Една от точките в този съдържателен и богат документ е озаглавена „Превенция“. Най-важният акцент в нея информира за следното:
Миенето и дезинфекцията на ръцете са ключът към предотвратяване на инфекция. Трябва да миете ръцете си често и обилно със сапун и вода за най-малко 20 секунди. Ако сапун и вода не са налични, можете да използвате и дезинфекциращ препарат за ръце на алкохолна основа с поне 60% алкохол. Вирусът навлиза в тялото ви през очите, носа и устата, така че избягвайте да ги докосвате с немити ръце.
Тоест, за да наложим превенция срещу вирусите по принцип, както и срещу този конкретно, е нужно да имаме високо ниво на лична хигиена.
Дадена е информация и за маските за лице, които изчезнаха от пазарната мрежа, която гласи:
Маските за лице помагат да се предотврати по-нататъшното разпространение на инфекция от тези, които са болни, към други хора около тях. Маските за лице, изглежда, не са толкова ефективни за защита на тези, които не са заразени.
Тоест маската за лице е добре да се използва от хора със симптоми на грип или вече болни, за да ограничат разпространяването на заразата. От здрави хора няма смисъл да се използва.
Паниката, от друга страна, е психологическо състояние на внезапен страх, предизвикан от реална или въображаема заплаха, който надделява над трезвата мисъл.
Българското общество (като всяко едно общество) също е склонно да изпада в панически състояния, а недостатъчната информираност и прекалено негативните информации, подавани от медиите, допълнително формират излишно напрежение.
Към момента НЕ съществува заплаха, която да принуждава хората да нарушат ежедневния си живот извън препоръчаните предпазни мерки. Презапасяването с храни и напитки, с маски за уста, с хигиенни средства води единствено и само до допълнителна паника и по-високи обороти на търговските вериги. Нито е нужно, нито е необходимо.
За да не изпадате в панически състояния, информирайте се за случващото се само от официални източници, които предоставят факти и официална информация, и то веднъж дневно, а не от социалните медии и от жълтите сайтове, които бълват клик-байт заглавия на всеки няколко минути.
Запомнете, че мерките, които можем и трябва да вземем, са да повишим личната си хигиена и да ограничим, доколкото е възможно, появата си на публични места или места с много хора.
По този начин няма да спрем разпространението на една епидемия, но ще я забавим максимално дълго време, за да дадем възможност на научните работници да намерят ваксина или лекарства, които да противостоят, а на правителствата да овладеят ситуацията.