Успелите споделят

Венера Върбанова е живяла 18 години в панелен блок в полите на Витоша, с гледка към върховете на планината. Споделя, че може би оттам идва безграничната ѝ обич към българските планини. Докато е учила в математическата гимназия в София (СМГ), си мечтаела да следва в Америка.

След 5 години в Софийската математическа гимназия, изпитът по математика за САЩ ѝ се вижда много лесен и изкарва максимален резултат. Спечелва стипендия, с която заминава. След 4 години следване в WPI, в близост до MIT и Harvard, завършва с профил компютърни науки. Приема работа в сферата на разработка на софтуерни системи за финансов анализ в Bloomberg в Ню Йорк. Докато работи в Bloomberg, следва магистратура по компютърни науки в Columbia University.

Венера е от доказателствата, че щом си упорит и имаш цел, постигаш мечтите си. Сега вече, от повече от година, работи в Google. За нея това не е само мечта, а сбъдната мечта или по скоро мечта, която продължава да се сбъдва и да я радва всеки ден! Вижте повече за нея.

Какво е да работиш като софтуерен инженер за Google Maps?

Накратко: забавно, смислено, трудно и много бавно.

Питаха ме в Гугъл след интервюто – над кой продукт искам да работя и аз казах YouTube, Google Maps или Google Photos. Имаше свободна позиция в Google Maps Local Search – конкуренцията на Yelp/FourSquare. Продукт, които помага на хората да се ориентират в света около себе си, да намират места около себе си и да правят решения. Аз си казах, какво по-хубаво от това да работиш над нещо, което ползваш ежедневно и за което наистина ти пука!?

Аз постоянно ползвам Google Maps, когато пътувам, за да разбера какво има около мен, къде е местният магазин, гара, аптека, музей, спирка, кой е местният бар с музика на живо, къде ходят местните да хапват... И това правя сега в Гугъл – помагам Google Maps да отговаря на повече въпроси и все по-вярно. И когато отговаря на въпрос, да дава доказателства за отговора главно чрез цитати на това, което хората за казали за това място или чрез снимки на мястото.

Според теб помага ли наистина твоята работа на потребителите?

Определено работата ни помага на милиони хора всеки ден. Примерно клиенти са ни писали, за да ни благодарят, че сме им помогнали максимално бързо да открият къде е най-близката болница, когато спешно им е трябвала, и с това сме помогнали да бъде спасен нечии живот. Един от проектите, по които сега работя, е интеграцията на системите за обществени велосипеди с Google Maps. Колкото по-лесно и по-удобно направим ползването им, толкова по-малко хора биха ползвали такси или кола. По този начин поне малко помагаме на околната среда, а дори спомагаме за общественото здраве, като напомняме на хората, че могат да вземат обществен велосипед вместо рейс, кола или такси.

Google е известен и с това, че има много възможности за забавление, докато се работи сериозно. На теб забавно ли ти е?

Забавно е, защото това, което правиш, се ползва от хора в цял свят. И те всички имат мнение. Някои обожават продукта, други не спират да го критикуват, което и в двата случая е добре за нас, защото ние искаме да знаем какво харесват и какво не харесват хората, за да направим продукта, над които работим, още по-добър. Забавно е също, защото колегите и шефовете са супер готини, умни и с чувство за хумор. Никой не се взима прекалено на сериозно дори да има няколко докторски степени, да е писал книги или да е печелил медали и патенти.

Но същевременно има и трудности, нали?

Трудно е понякога, да, защото всичко в Гугъл е огромно, тежко и тромаво. Почти всяка програма, колкото и да е проста, върви едновременно на над 5000 машини, пръснати из целия свят. Времето да мине целият текст в Интернет през твоята програма: 5 минути. Невероятно е каква сложна инфраструктура има Гугъл.

Бавно е понякога, защото за Гугъл няма значение кога ще стане готово нещо, компанията като цяло не бърза много, по-важното е да стане добре. „Бързата работа, срам за майстора“ – тази поговорка много пасва на Гугъл за добро или лошо. Понякога наистина има много чакане, докато нещата, върху които работиш, видят бял свят. Чака се всяка линия код да мине на одобрение, често от не един, а от няколко човека. Чака се с месеци, за да разбереш дали адвокатите ще одобрят дадена идея, или не. За да работиш в Гугъл и да се чувстваш добре, трябва да имаш търпение.

Но забавният елемент надделява! И затова съм там!

Всичко това си е от моята лична гледна точка, тя може да е много различна от всяка друга, надявам се всички да разбират това!

Сред две неуспешни интервюта в Google, на третото си успяла. Какви бяха те? Как се подготвяш за едно интервю за работа в Google?

На първото интервю, което беше много, много отдавна, но още го помня, бях още в колежа. Тогава те си избраха най-случайно тема от резюмето на всеки кандидат и караха кандидата да отговаря на въпроси на тази тема и само за нея – нищо друго! Тази тема за мой лош късмет се случи да е мрежи. Тази тема беше най-слабата от цялото ми резюме.

Тогава научих, че човек не бива да слага неща в резюмето си, с които не е запознат в дълбочина.

След това интервю резюмето ми много олекна, оставих в него само неща, които наистина много добре разбирам и това ми помогна да спечеля работата в Bloomberg. Класически пример, че всяка грешка в живота е просто урок, които е трябвало да научим.

След 3-4 години опит в Bloomberg реших, че е време да пробвам пак. И отидох за интервю номер 2. На него обаче пак имах ужасен късмет, защото не ме питаха нищо техническо, нищо свързано с работата или образованието ми, или интересите ми. Даваха ми загадки от тип „колко топки за голф могат да се поместят в училищен автобус“, а аз подобни въпроси изобщо не очаквах и тотално блокирах.

Очакванията са нещо много лошо, научих тогава.

Човек е най-добре да няма каквито и да е очаквания и предубеждения, нещата често се случват не както очакваш, и по-добре да си високо адаптивен във всяка ситуация, а не да си ограничен от собствените си очаквания. Хубав и полезен урок беше това. Също така правех интервюто от едно ъгълче в офиса на Bloomberg, бях много притеснена някой да не ме чуе и да разбере. Без спокойствие няма как мисълта да тече добре и да решава brain-teasers. Спокойствието на интервюто е на първо място, не си ли спокоен – няма значение какво знаеш и колко си умен, мозъкът ти е хванат в коварните окови на притеснението и няма мърдане оттам.

И след още 3-4 години и нова академична степен от Ivy League университет и след всички научени уроци, и доста години професионален опит, и опит с интервютата и от 2-те страни на масата, и без конкретни очаквания, и с много сериозна подготовка, нещата най-сетне минаха добре. Може би така е по-добре – едва ли щях да съм готова за Гугъл по-рано дори по някаква случайност да ме бяха взели.

И сега съм там и съм щастлива, защото работя точно над това, което искам, с хора, които харесвам!

Приемаш ли се за разностранно развита личност?

Аз не си слагам етикети, аз съм си аз. Всеки е разностранно развита личност в по-малка или по-голяма степен. Аз едностранно развити хора не познавам.

Хубаво е човек да има различни интереси, така животът е по-интересен и цветен. За мен нещата, които го правят такъв, са планините, ските, фотографията, музиката, напоследък дори готвенето!

Ако човек се изгуби само в една сфера, рискува много или най-малкото – изпуска да види голяма част от красотата на живота.

Кога се чувстваш мотивирана за работа?

Когато виждам смисъл в работата. Когато е забавна и интересна. Когато работя с приятни, умни и забавни хора. Когато е забелязано и оценено старанието, което влагам в работата.

В последно време Google въвежда програма за вътрешни стартъпи – Предприемач под закрилата на Google… или какво точно е това?

Ами най-умните и способни хора често имат страхотни идеи и имат капацитета и желанието да ги направят реалност. Гугъл има избор: да изгуби напълно тези талантливи и предприемчиви хора или да им помогне да развиват идеите си. В Гугъл са взели мъдрото решение да не губят талантите, а да им дадат свобода и среда за развитие и да им помагат срещу определени условия, разбира се. Не е за всички тази частична свобода, но не е за всички пълната несигурност да напуснеш работа и поемеш напред сам. Гугъл дава този среден вариант за хората, които търсят хем свобода, хем сигурност. Тепърва бъдещето ще покаже дали този модел наистина работи. Сега е твърде рано да се каже.

Но всичко идва оттам, че няма достатъчно качествена работна ръка и се налага дори на най-желаните компании да са изобретателни и иновативни по отношение на задържането на талант в компанията.

Опитваш се да промениш мнението на Google за България. Защо и как?

Защото ще е добре и за България, и за Гугъл.

Искам да отворя очите на Гугъл за възможността за офис и защо това е добра идея.

А дали ще стане наистина - никой не знае.

Трудно е да плуваш срещу течението. Аз се опитвам да убедя Гугъл да отвори нов офис в София в момент, в които Гугъл затваря офиси и се консолидира с други звена. Не всички гледат с добро око на това, което аз се опитвам да направя, но аз не се отказвам, защото вярвам, че ще е добре и за 2-те страни и че сега е правилното време, а по-нататък може да е късно.

Офис в София е и много лична за мен кауза. Ако има офис в София, веднага ще се прибера да работя оттам. Дълги години живея с дилемата „тук или там", „да се върна или да не се върна", „градът, в които съм родена и принадлежа, или работата, която обичам". Ще се радвам тази дилема да приключи, ако има офис на Гугъл в София. Тогава няма да е нужно да избирам. Иначе дилемата с мен всеки ден, защото много ми липсват семейството ми, приятелите ми от детството и прекрасната природа на България.


Животът една игра ли е?

Не е лошо да гледаш на живота като на игра. Игрите са забавни и задружни, стига играта да е смислена, а не въртене в кръг или загуба на време. Забавно е да искаш да минеш на следващото ниво в играта. Мотивира те. Кара те да се стремиш да си по-добър.

Ако се върнеш в България, но без Гугъл, с какво искаш да се занимаваш тук?

Както обобщих - искам да се върна. Знам го до дъното на душата си, но първо искам да дам всичко, което имам да дам от себe си за Google Maps и за Google Sofia. Ако нещата с Google Sofia не провървят, има вариант да се преместя в Цюрих, Швейцария и да работя за Google Product Search. Това е продукт на границата на Google Shopping и Google Maps, което също ми се струва много забавно и смислено – вместо да обикаляш магазините наоколо, за да търсиш нещо, което ти трябва да купиш сега веднага, примерно букет рози или тесте с карти за игра, или поднос за торта, или определен вид вино, да можеш да питаш Гугъл къде около теб се продава това нещо и на каква цена.

Труден, но не невъзможен за решаване проблем – инвентаризация на света!

Ако някой може да се справи с него, това е Гугъл. И ако Гугъл реши да разшири този проект и да наеме още хора за него, аз веднага ще предложа София като вариант, което ще е по-лесно, защото проектът се движи от офиса в Швейцария.

Понякога не е лошо човек да е мечтател. Това ти дава надежда, че всичко е възможно. Кара те да не спираш да вярваш! Желая на всички да са поне малко мечтатели! И винаги да вярват, че най-хубавото тепърва предстои!

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.