Интервюта

Флора Стратиева е едва на 21 години, а видеа, интервюта, че дори и съвети от нея вече търсят водещи политически лидери, партии и анализатори. Флора изучава журналистика в трети курс и работи в БНТ, но все още намира за "силно казано", че е част от материята. YouTube каналът ѝ е един от най-забавните, популярни и политически ангажиращи в мрежата, та ако все още не сте, непременно се абонирайте. Ние пък поразпитахме Флора за началото и посоката на пътя ѝ, за българското и британското образование, за три меме страници във Facebook и нейните най-необичайни видеа, за някои проблеми на София и решенията на младите хора. Убедихме се, че тя е сред онези младежи, способни на смислени дела и послания, и ѝ пожелаваме дълги години да държи титлата "YouTube инфлуенсър на хилядолетието".

Кой е първият ти съзнателен спомен, свързан с българската политика?

Първият ми съзнателен спомен е, когато бях на седем години. Моите родители винаги са били много заети и не е имало време да ме гледат кой знае колко. Била съм при детегледачки и баби. Та когато бях на седем, се чувствах много щастлива, че най-сетне ще ходя на училище консистентно и няма постоянно да ме пращат някъде. Да, обаче през 2007-а година в първи клас се случва най-голямата учителска стачка в историята. Аз ходех на училище точно един месец, когато започна стачката и ми провали плановете. В моето училище стачкуваха месец и половина, а аз пак бях изпратена при баба си.

Цял месец и половина, всеки ден в 19:00 часа заставах пред телевизора, за да следя новините и да науча кога ще приключи учителската стачка. Когато всичко това свърши и най-сетне се върнах на училище, се случи нещо супер забавно. Дойде някаква местна телевизия да ни интервюира: „Деца, радвате ли се, че сте обратно на училище?“ Спомням си, че отчетливо отговорих:

„Много се радвам, но само да кажа – оставка на Сергей Станишев заради това нещо!“

Репортерката само се врътна и заповяда на оператора: „Друго дете! Покажи някое друго дете!“ Това е първият ми съзнателен спомен. Трябва да благодаря на Сергей Станишев, защото ако не беше този човек, може би нямаше да се интересувам от политика.

Кой е най-скандалният епизод от българската политика, на който си ставала свидетел в публичното пространство?

Един от най-скандалните епизоди може би беше предлагането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Аз си го спомням просто защото тогава наистина много се засили интересът ми към политиката – особено предвид факта, че бях на 13 години. Тези протести много ме запалиха по темата, макар че нашите не ходеха, защото си имат работа и рядко могат да присъстват на някакъв протест. Спомням си, че бях на един от протестите, супер много се вълнувах и смятах, че всичко, което става, е мега скандално. Разбира се, по-нататък ми се преобърнаха поне пет пъти представите. Спирам се на този епизод, защото беше някакво начало на целия ми скандален политически опит.

В началото на своята YouTube кариера ти имаше за цел да надминеш по брой абонати маргарина „Флора“. Поне доскоро целта ти беше да имаш повече абонати, отколкото са гласоподавателите на Веселин Марешки...

Всъщност това вече се изпълни. Не съм го обявила публично, но на последните избори Марешки получи значително по-малко от резултата си през 2017-а година. Новата ми цел най-вероятно ще е Костадин Костадинов със 127 568 гласа. Скоро ще го стигнем!

Коя проява на твои почитатели спрямо теб най-много те е зарадвала до момента?

Най-много ми е харесвало, когато хора ми казват, че са започнали да се интересуват от политика заради мен. Миналата година с мен се свърза едно момиче, което ми каза, че си е уредило стаж в Европейския парламент и в момента живее в Брюксел. Тя ми каза: „Аз започнах да се интересувам от политика благодарение на твоите видеа. Ако не беше ти, аз надали щях да развия интерес към това нещо – нито се вълнувах, нито ми беше важно.“ Един вид все едно съм променила житейската ѝ посока в някаква светлина. Такива неща много ме радват.

Също така се радвам, когато някой ми каже, че е обмислял да учи в Англия, където живеех преди, но заради мен е размислил или решил да се върне, понеже аз се върнах в България. Такива неща много ми стоплят сърцето.

Отстъпва ли според теб българското образование по нещо на британското?

До голяма степен британското образование е по-фокусирано върху развитието на качества, които са доста по-полезни в чисто житейски план. Иначе като материал ние учим доста повече от тях по различните предмети. История, биология и прочее не се изучават в особена дълбочина в Англия, освен ако не искаш да специализираш в тези области. Може би ние имаме повече обща култура, но те още от десети клас биват насърчавани да говорят за политика, да бъдат граждански активни, да знаят какво се случва в държавата им. У нас това не се насърчава и политиката е тема табу в повечето училища. Аз мисля, че това е пример за нещо, което можем да направим, защото не можем да очакваме, че гражданското самосъзнание автоматично ще се пробуди, когато станем на 18. Трябва по някакъв начин да създадем условия за появата му.

Кое е едно от тези условия според теб?

Знам, че и в момента има часове по гражданско образование, но цялата извънкласна дейност, формирането на ученически съвети, които не са просто някаква изпълнена от училището формалност, вземането на решения от страна на учениците, провеждането на избори за подобни съвети... Много важни са и извънкласните дейности и клубове, които поне в моето училище бяха просто една формалност, от която учителите взимаха някакви допълнителни пари, записвайки хора, без реално да се случва нещо. Ако всичко това се вземе насериозно, нещата биха се подобрили. В Британия университетите изискваха от мен да имам поне три извънкласни дейности, за да могат изобщо да ме вземат насериозно при кандидатстването.

Кое е видеото, преди чието заснемане си се притеснявала най-силно?

Като притеснение ми е трудно да кажа, но във всеки случай най-малко желание за снимане имах при видеото „Когато емигрантите напускат България“. Това е едно от любимите ми видеа към момента просто защото аз наистина не съм го преигравала по никакъв начин за камерата. На мен наистина не ми беше приятно всеки път да хващам самолета и да ми се налага да напускам семейство и приятели, да се разделям със средата си тук. Казвах си: „Аз съм тъжна в момента, ние няма да снимаме!“ Въпреки това успях да възпроизведа по много добър и забавен начин всички емоции, които чувства човек, когато е принуден да напусне дом и родина. Много се притеснявах, че няма да се получи добре, но може би в момента това е любимото ми видео.

Кое е най-необичайното място, където си снимала свое видео?

На събора на ГЕРБ най-вероятно, защото наистина въобще не бях в собствената си среда. Бях заобиколена от хора, които са доста партизирани, а не политизирани. Доста стриктно подкрепяха и скандираха. Цялата ситуация беше следната – сядам си аз там и около 50-60 души от младежите на ГЕРБ крещят „Бойко, Бойко, Бойко...“, а той им дава знак да млъкнат и нарежда: „Тихо! Да чуем момичето к'во ще каже тука!“ Беше много напрягащо като ситуация, защото буквално са готови да те разкъсат, ако кажеш нещо грешно. Може би това е най-необичайното място за снимане досега.

Коя според теб е темата, с която българските политици най-често спекулурат и злоупотребяват?

Спекулира се с много неща, включително с развитието на образованието и възможностите за младите хора. Всички политици много говорят как трябва да се създаде бъдеще за младите, но никой не говори за това какво да е тяхното настояще.

Никой не предлага реални решения как тези хора да се интегрират в тази страна, така че да не им се налага като нас да стягат куфарите и да реват всеки път, когато напускат България. Според мен това е тема, с която много лесно може да се спекулира, защото никой не иска да извърши някаква цялостна реформа в образованието или да направи така, че да не се налага младите хора да емигрират. Всъщност, за какво са им на политиците младите хора? Това не са лесни за манипулиране гласове в повечето случаи.

Те са израснали без влияние от комунизма, но с достъп до интернет, с възможност да сравняват и да видят, че в България нещата не са наред на много места.

Има ли епизод от българската история, който ти се ще да не се е случвал?

Най-вероятно идването на власт на комунистическия режим в България. Ако сравним страната ни със съседна Гърция, където не е имало комунизъм, то имаме приблизително еднакви условия като население и географски ширини. Разликата се усеща супер много – особено като отидеш на юг. Феновете на БСП може би няма да се зарадват много, но дано Корнелия не чете това.

Коя все още политически неангажирана известна личност би искала да видиш в българския парламент?

То остана ли някой след трикратните избори през тази година? Бих искала да видя някой, който реално е заинтересован от политика. Писна ми да виждам някакви хора, които просто са известни и някаква партия им е предложила достатъчно пари или стимули да влязат и да се занимават с политика. Не визирам конкретни имена и знам, че има актьори, певци и инфлуенсъри, за които политиката е много близка и интересна тема. Във всички среди има такива хора, но ако ще влизат в политиката, тя трябва наистина да е цялостен интерес и приоритет в живота им, а не да го правят, защото са намалели участията им например.

Коя е първата дума, която ти идва наум за следните фейсбук страници – да започнем с „Либерала от квартала“?

Хипербола. Много от нещата са супер забавни, но не са реалистични.

Не съм от ГЕРБ, но... (вече позната като „Обединени пасивни гербери – ОПГ“)?

Този въпрос е уникален – и аз съм присъствала при тях! Опортюнисти – виждат възможности в реално случили се неща и се възползват от тях.

"Моджо"?

Креативни. Харесвам меметата им – забавни са.

С каква напитка смяташ да замениш Monster-a през 2022-а година?

Соево лате!

С какво би се занимавала, ако нямаше YouTube и българска политика?

Ами аз много исках като малка – и все още искам – да бъда данъчен инспектор. Най-вероятно просто щях да събирам данъците на хората.

В кой конкретен момент осъзна колко голямо и пораснало е това, което правиш?

Когато най-търсените и влиятелни хора в държавата се съгласиха да ме мъкнат със себе си по време на кампаниите и най-натоварените им дни преди изборите. Тогава разбрах, че дейността ми вече е инструмент със свое влияние и стойност, а не просто нещо, което правя за себе си.

Спомняш ли си в коя медия беше първото ти интервю?

СКАТ! Водещият много често ме прекъсваше. Даже не беше негова вината – той също беше млад и неопитен, но във всички 100-200 коментара с по 300 харесвания хората го хранеха, как не ме е оставил да се изкажа. Той се натъжи след това и каза, че повече няма да ме покани, защото феновете ми го комплексират.

Каква е най-пренебрежителната реплика, която си чувала по свой адрес в качеството ти на журналист?

Вие сте млада, нормалнo e да не сте информирана! (бел. ред. ББ)

Кои български журналисти считаш за интересни и за източници на полезни знания и опит?

Аз лично много харесвам Люба Кулезич и Сашо Диков и то доста отдавна. Чисто като стил на говорене и задържане на зрителското внимание Люба Кулезич наистина се отличава. За полезна информация можем да поспорим, защото тя е по-скоро по метафорите. Трябва да отбележа и Добрина Чешмеджиева от БНТ, където работя. Също и Мария Цънцарова.

Ако през следващите пет години се промени българската конституция, една определена институция получи повече правомощия, а възрастовият лимит от необходимите 40 години се премахне и има реална възможност ти да бъдеш кандидат-президент, кого би избрала за свое вице?

Силно се надявам да си избера някой, който ще ме откаже от тази безумна идея. Ако някой смята, че на 26 години може да е президент, значи си е изгубил ума според мен, въпреки че това е институция с чисто представителни функции към момента. Ако все пак институцията получи повече правомощия и някой ме накара толкова млада да вляза в политиката, бих си избрала човек, който наистина да балансира и да е напълно обратното на това, което съм аз. Тоест, да е човек, който се е занимавал цял живот с политика и има някакъв опит. Все пак отново казвам, че не бих искала да попадам в тази позиция.

А кои са трите проблема на София, с чието разрешаване би се захванала, ако след две години станеш общински съветник?

Живея в супер неосветен квартал, та първото ще е повече улични лампи. Улиците на някои места са тотално оставени на самотек и човек трябва или да си носи фенер, или да си свети с телефона, което просто е неадекватно в 21-и век. Почистването на улиците от заледяване и сняг през зимата ще е второто. Не може снегът да ни изненадва всяка зима. Третото – прекалено многото коли, които има в София и по възможност разрешаването на проблема с трафика. В никоя европейска столица не е решен, но все пак мисля, че има много какво да се направи за градския транспорт. Той не е адекватен и добре планиран чисто градоустройствено, както е в западните държави. Амстердам е любимият ми град относно транспорта, впрочем! Не е толкова трудно да се случи и в България това нещо.

Кой е любимият ти филм за 2021-а, а и по принцип?

За 2021-а Squid Game, а по принцип – Breaking Bad.

Какво е твоето послание за младите хора в България, че и отвъд, за 2022-а година?

Надявам се да бъдат позитивно настроени за бъдещето, което идва, но умерено оптимистични. Кредитът на доверие е много важен, но той не бива да става причина за извинение на някакви грешки – например на новото управление. Трябва наличният хъс за политическа промяна да остане под формата на гражданско участие и държане на властта под отговорност. Тоест, не трябва да ги държим отоворни веднъж на четири години или пък когато стане някакъв масов протест. Трябва постоянно да се изисква контрол над тези хора.