Доброто от света

Като главен редактор на позитивна медия, относително рядко получавам "хейт", особено в лични съобщения. Много повече са хубавите коментари и обратна връзка за нещата, които пиша (от които винаги ми става много неловко, но се радвам, че ги получавам!). И все пак (все пак) все ще се намери някой, който да е недоволен - това е неизбежно. Но както се казва, "haters gonna hate, potatoes gonna potate". Затова днес искам да те запозная с една жена, на чиято работа се натъкнах в Instagram и веднага бях вдъхновена от нещата, които прави.

(И като споменах Instagram, сега е моментът да кажа, че точно тази социална мрежа не е само giveaway-и и промокодове. Както навсякъде, и тук може да избираш кого да следваш. Аз съм избрала това да са личности, които ме вдъхновяват да бъда по-добра, а не просто хора, които се изживяват като инфлуенсъри.)

Днешната ни героиня се казва Кейт Беър (@Kate Baer) и е поетеса. Списание Vogue я нарича "Instagram поетът за хората, които не обичат Instagram поети" и може би това е доста точно определение. Преди обаче да прочета стихосбирката ѝ - "What kind of woman", видях това, което прави в социалните мрежи. То всъщност е колкото просто, толкова и гениално, а тя го прави брилянтно - премахва част от думите в хейтърските съобщения, които получава, така че да се получи нещо красиво и поетично. Страхотно, нали? Така омразата и грозното заживяват нов живот под формата на (нещо като) стих. Кейт Беър е истински трансформатор, който не се трогва от това, че някой не я харесва или е готов да отдели немалко от времето си, за да ѝ напише нещо гадно - последното може би дори е комплимент.

Когато си жена, хората обикновено много по-добре от теб знаят как трябва да се държиш, как трябва да изглеждаш, каква трябва да бъдеш, от какво имаш нужда и какво се иска, за да успееш. Въобще всеки знае по-добре от теб как трябва да живееш. И ако не следваш купищата непоискани съвети, хората често истински се дразнят от това. Толкова, че са готови да ти посветят времето си онлайн, а то, както знаеш, не е никак малко. Затова винаги се радвам на подобни примери - как да превръщаме негативното в позитивно, как да не позволяваме грозното да надделее над красивото.

В стихосбирката си "What kind of woman" (която веднага става бестселър на New York Times и която прочетох, разбира се) Кейт Беър събира есенцията на това какво е да си жена, майка, съпруга - какво е да си нещо различно за всеки човек в живота си и нещо още по-различно за самата себе си. Тъй като стиховете са на английски език, за мен на места се губеше мелодичността, която очаквам от поезията, но въпреки това книгата ми хареса. Някои поеми се разбиха директно в душата ми, усетих ги с цялото си същество, други напълно пропуснаха целта си и това е нормално - поезията е крайно субективно читателско изживяване.

Кейт Беър не е единственият подобен пример - в YouTube има песни, изцяло създадени от негативни съобщения и коментари, сигурна съм, че има още много хора, които се борят с "хейта" като го превръщат в нещо градивно. Все пак в свят на тролове и хейтъри, всички имаме нужда от глътка свеж въздух и за мен това е Кейт Беър.