Успелите споделят

Представяме ти Михаела, Митошка, Игнат и Ана - четирима приятели, състуденти от Arts University Bournemouth, Англия. Благодарение на учението си се срещат и бързо усещат колко много общо имат, освен това, че са българи. Така се ражда красиво приятелство и една идея. Коя е България? Проект, който изследва образа на съвременния българин чрез кратки документални филм-портрети. Тази група от ентусиазирани млади хора иска да изгради пространство, в което участниците имат възможност да споделят своите лични виждания за живота в България и качествата, които ни обединяват като българи. 

Фокусът в тези филми е себеусещането на всеки участник. Целта е да открият от какво е съставен животът им; какво ги прави щастливи и нещастни; какво за тях означава да си българин. Във филмите ще се наблегне на демографското, географското, възрастовото и етническото разнообразие.

Разкажете ни за идеята, която ви обедини, и как възникна тя.

Идеята се зароди още в началото на 2019 година. Михаела няколко месеца се опитваше да намери яснота относно въпросите, които я мъчеха последните три години, по време на обучението ѝ в чужбина, а обсъждайки темите в приятелски кръг, скоро сформирахме екип, обединени от нея. “Коя е България?” е въпрос, който много често си задавахме и продължаваме да си задаваме. Между нещата, които усещахме към Родината и виждахме, когато се връщахме; между това, което четяхме по медиите, и това, което семействата и приятелите ни казваха, имаше голямо разминаване. В момента, в който се обединихме около идеята, започнахме да работим върху проекта и заедно стигнахме до кристализирането на това, което в момента е той. 

А именно - България ли е тази, която виждаме всяка вечер в 19:00 часа? Или е тази, която познаваме в сърцата си и сме виждали в погледите и постъпките на близки и непознати? 

Търсейки разнообразен спектър от мнения, решихме да се обърнем към хората, живеещи в България. Така проектът се превърна в портрет на страната, която наричаме Родина, чрез хората, които живеят в нея. 

Опишете ни вашето пътуване из България - с какви хора се срещнахте, какви впечатления остави то у вас? 

През лятото на 2019 година за 17 дни ние обиколихме над 12 населени места, изминахме над 1500 километра и се срещнахме с повече от 26 души! Минахме през Рила, Родопите, низини, равнини, стигнахме и до морето! Звучи едва ли не като почивка с изключение на това, че не спирахме да снимаме и записваме впечатленията си от места и хора. Често за един ден снимахме по няколко интервюта. 

Почти година след заснемането стигнахме до момента, в който да започнем да ги споделяме в YouTube. Всеки епизод, който пускаме от документалните серии, ще е за отделен човек, когото сме срещнали по време на пътешествието си, и цели да отрази една гледна точка. Все пак ние сме България, ние я правим такава, каквато е - с нейните предимства и недостатъци. 

Коя беше най-запомнящата се среща за екипа и защо?

С опасност да прозвучи като клише, наистина е трудно да се избере само една. Всяка среща по време на пътуването ни обогати не само проекта, но и нас самите. 

Имахме прекрасната възможност да говорим с Ангел Янков, директор на Етнографския музей в Пловдив, чиито разкази бяха изпълнени с история, позитивизъм и хумор. Запомнили сме този ден като един от най-хубавите, защото срещата ни с него ни напомни за дълбоката връзка на българите с корените и богатството на историята ни. Тръгнахме си радостни и вдъхновени. 

Друга среща, която ще помним дълго, е тази с Димитър Касабов в Созопол. Като учител по актьорско майсторство и бойни изкуства той отговаряше на всеки въпрос с особен усет за обективност и обич към човещината. Работата по епизода ни изненадваше със запомнящите се поуки или хрумвания на Димитър, както и с неговата земност, авантюристичност и чувство за благодарност към всеки момент. 

Последната среща, за която ще споделим сега, е тази с Диди и баба ѝ Добринка. Мислейки си за тях и дните ни в село Стойките, в сърцата ни изникват спомени за техните разкази, изпълнени с хъс, смелост, грижа за другите, креативност и любов към природата и живота.

Диди ни впечатли и вдъхнови с решението си да съживи малкото село, развивайки местния ресторант - като страхотен кулинар и художник, останахме дълбоко впечатлени от вкусната храна и красотата на единственото място, където може човек да хапне в Стойките. А за бабата на Диди можем да кажем много - тя е жена, която притежава търпение, любов и подкрепя младите в техните мечти.

Тя ни гледа на кафе и в един дъждовен следобед отдели време да ни разкаже какво е чувството да останеш сам на село, когато всички деца и млади хора си заминат оттам. 

Запомнили сме всяка една среща, но ще споделим само три, за да не разкриваме повече от чудните хора и истории, които срещнахме по пътя си. А има още много - посрещането на изгрева на Седемте рилски езера с дъновистите и гостоприемството на Бай Марин тепърва ще бъдат представени пред публиката ни. 

След това преживяване бихте ли се върнали да живеете в България и защо? 

Това, което със сигурност всички осъзнахме в дълбочина, е, че до голяма степен нещата зависят от мирогледа на човек. И в трудностите, и в хубавите моменти. Това ни даде кураж. Приехме го като знак, че сме на прав път в желанието си да се завърнем. 

След завършването си Михаела се завърна в България, а тази година, след дипломирането им, предстои на Игнат и Ана да направят същото.

От друга страна, цялото семейство на Митошка живее в Англия вече повече от десет години и за нея е по-трудно да осъществи бързо завръщане в България, въпреки че също мечтае и обмисля това. 

Кои са нещата, които бихте искали да промените в нашата страна, и кои са чертите, които никога не бихте искали да губим като народ?

Да променим нещо с щракване на пръсти, не бихме могли, дори и да искаме. Невъзможно е нещо да се отстрани, без по естествен начин да се е доказала нуждата от промяна. А ако в народопсихологията все още са запазени дадени модели, в които вярваме, функциониращи или не, явно още ни служат. Въпреки това вярваме, че народът ни е достатъчно интелигентен и адаптивен, за да можем да пускаме това, което не работи, въпреки че сме свикнали с него, и да го трансформираме в нещо по-добро.

Опишете ни България на своите мечти. 

България в мечтите ни много прилича на тази в сърцата ни - сплотена, осъзната, помагаща си, излекувана от миналото, което така ни тежи. 

От срещите ни с толкова хора се убедихме, че много хора също припознават тази България като своя. Мечтата ни е всеки по-смело да живее сякаш тя е действителност и така заедно да я сътворим, да създадем едно по-добро място. Все пак мечтите са тези, които ни окуражават да бъдем по-добри и да се опитваме да действаме в посоката, която усещаме като вярна. 

България на нашите мечти е чиста, развиваща се, ценяща природата и хората си, място, което впечатлява със своята красота, обич, гостоприемство и толерантност.