Образование и наука

Вече ще свързваме химичния елемент антимон с името на Мария Спасова. Името ѝ е поставено под номер 51 в периодичната система по инициатива на Международния съюз по чиста и приложна химия (IUPAC).

Организацията IUPAC е съставила почетен списък с общо 118 учени на бъдещето от цял свят по случай годината на Менделеевата таблица (2019) и един век от основаването си. Мария Спасова заслужи това признание, благодарение на постиженията си в областта на дизайна и получаването на биосъвместими и биоразградими полимери. Те са полезни с това, че се превръщат в материали за биомедицината, селското стопанство и защитните суперхидрофобни облекла.

Нашенката работи в Института по полимери към БАН. Там тя конструира успешно апарат за нановлакна, които имат приложение е медицината, включително и в лечението на рак.

"Освен че се занимаваме със синтез, охарактеризиране и дизайн на биосъвместими полимери, ние използваме различни съвременни техники, за да ги формоваме. Една от тези техники е електроовлакняването – авангардна нанотехнология, която позволява да се получават микро- и нановлакнести материали с потенциално приложение в области като медицината, фармацията, тъканното и клетъчното инженерство, за направата на сензори, филтри, защитни военни облекла", споделя пред БНР жената учен.

Благодарение на собствените си нововъведения в работата, Спасова открива нов вид превързочен материал, създаден на основата на хитозан. Когато се постави върху раната, иновативната превръзка спира кървенето и не позволява развитието на бактерии.

Много от полимерните материали, могат да се използват при направата на различни лекарства, споделя младата българка, гордост за страната ни с откритията си.

Името на Мария Спасова няма да присъства трайно и постоянно в Менделеевата таблица, но както каза тя, това е символика, която остава като новина и ще се чете и след 100 години.

Снимка: БГНЕС