Козуначени вълнения! Между "висящите" козунаци и великденския хляб
"Светът е голям и козунаци дебнат отвсякъде" е казал народът. А може и да не го е казал, но аз го казвам (а сигурно и ти си го забелязал). Социалните мрежи за пореден път бяха разтърсени от "сензация", възмущението беше много, но пък реалните действия - малко. Затова пък аз съм си обещавала всеки път, когато нещо безсмислено обсеби екраните, да се опитам да дам глас на нещо смислено. Това ще направя и днес - дни преди Великден.
Все по-често се чудя дали празниците са празници, или просто почивни дни, в които хората искат да правят всичко друго, но не и да си почиват. И докато за едни е водещо хладилникът да е пълен, за други хладилникът никога не е бил по-празен (или хладилник въобще няма). Вярвам, че тези хора не се вълнуват от великденски хлябове по 72 лв, точно както възмутените в социалните мрежи не се вълнуват от тях. Собственикът на една столична пекарна обаче се вълнува, и то не за първи път. Дарин Стойков от "Даро" и акцията му "висящи козунаци" миналата година е успяла да раздаде 132 козунака - за всеки "висящ козунак", платен от клиент, от пекарната правят още един. Така всяко дарение се удвоява, а радостта е на квадрат!
Идеята на Дарин се ражда по време на първия локдаун през 2020, който съвпадна с Великден.
"Ако приемаме празника за даденост, за една трапеза само – не, не ставаме по-добри. Но ако празникът е и още нещо, то тогава се замисляш за другите, които няма да го прекарат като теб. И търсиш начин поне тогава да им помогнеш. Ние само помагаме на тази помощ.", казва Дарин пред Момичетата от града.
Ние пък искаме да помогнем такива инициативи да стигнат до повече хора, защото вярваме, че някой, който сега чете това, ще е следващият човек със страхотна идея, която да помага на хора в нужда! Иска ми се да продължа да пиша за козунаци, но няма, защото ще се опитам да приготвя един и да впечатля баба ми. Това не е чак толкова трудно, защото баба мисли само хубави неща за мен, но все пак отнема време. Пожелавам на всички да прекарат празниците с близките си, а не скрити зад дисплеи на телефони и екрани на телевизори. И ако можеш - зарадвай някого в нужда. Дали с козунак, добра дума, или компания - от теб зависи. Защото единственото по-лошо от празните думи (каквито в социалните мрежи изобилстват) са празните хора.
Заглавна снимка: ФБ страница Даро