Култура

Един роман, който свидетелства за краските, с които е обагрен животът. Роман, който разказва за ужасите на Втората световна война, горенето на книги, избиването на еврейте, бомбените нападения… и в същото време е изпълнен с толкова много състрадание, топлота и любов.

Както казва самата Смърт:

”I’m always finding humans at their best and their worse. I see their ugly and their beauty, and I wonder how the same thing can be both.”

„Крадецът на книги“ от Маркъс Зюсак е доказателство, че дори в най-големия ужас се крие красота. В пламъците, които изгарят книгите, се прокрадва топлината на огъня.

Едва ли има читател, който да види думичката „книга“ в заглавието на даден роман и да не изпита желание да разбере какво се крие между страниците. Някак мило ни става на книжните човечета, когато четем за герои, обичащи книгите. А в този роман четенето е превърнато в почти самостоятелен главен герой. Да четеш стои в основата на това да оцеляваш, да съхраняваш спомените си, да описваш света, който те заобикаля. Да овладяваш надигащите се емоции, които често притежават способността да те заливат и отнасят в небитието.

Самата Смърт е очовечена като разказвач, обаче по начин, който я извисява над хората. В тази книга, тя е наблюдателна, състрадателна, грижовна. Разказва така увлекателно, така предразполагащо, че на читателя му става мъчно за нея и за лошата слава, с която е обременена.

Именно тя ни въвежда в Хитлерова Германия, но го прави спокойно, с неприсъщо за човека изящество на изказа. Тя ни запознава с крадеца на книги – едно малко еврейско момиче, загубило братчето си и изоставено от своята майка. Лизел Мемингер е осиновена от германско семейство, което е също толкова разнолико в израза на любовта и емоциите си, че ще ви трябват особени усилия, за да вникнете в дълбочината на техните характери.

Лизел е забележително невинна и очарователна в желанието си да се докосва до книгите, без дори да умее да чете. Да, тя „краде“ книги и чрез тях се учи да пише. А има ли нещо по-важно от думите?

„Скоро навсякъде около нея се търкаляха късове от думи. Думите. Защо трябваше да ги има. Без тях нямаше да се случи всичко това. Без думите фюрерът  беше нищо. Без тях нямаше да има куцащи затворници. Нямаше да се нуждаем от утеха или словесни трикове, за да се почувстваме по-добре. Каква полза имаше от думите.”

 

Руди и неговото детско увлечение ни показва колко чиста и искрена е любовта между децата. Колко жертвоготовен може да бъде човек, какви непосилно тежки тайни умее да пази и има ли смелостта да се хвърли в реката посред зима, за да извади от там „давеща се“ книга.  

„Крадецът на книги“ е за хора с големи сърца. Читатели, които ще приемат геройте като свои и ще им дадат частица от топлината си. Краят ще ви остави безмълвни. Разрушени, но и също толкова обнадеждени, вярващи… надяващи се, че ще дойде ден, в който човечеството ще спре безсмисленото си избиване и ще погледне на живота с други очи.

С детски очи.

Дори… с очите на Смъртта!  

И ще проумее, че не Смъртта взима животите на хората, а то ги праща при нея.  

Видео ревю от този епизод можете да намерите тук: Stef's Library 

Видео ревюта на книги можете да откриете в моя канал - Stef's Library и в книжния ми блог!