Свободни

Красимир Кумчев се занимава със земеделие вече 35 години. Стопанството му не разполага с десетки или стотици хиляди декари, но въпреки това в него кипи живот, усеща се духа на едно работещо предприятие, където всеки знае работата си и където самият Красимир работи наравно с работниците си. Красимир отдавна е разбрал, че най-ценното, което може да предаде на бъдещото поколение е опита и знанията си, затова всеки ден е на полето и обучава нови земеделци.

Като дългогодишен агроном и национален консултант има над 1000 публикации и въпреки поканите да стане министър на земеделието, той предпочита да остане в градините си с ябълките и сливите. Красимир е пример за истински земеделец - с ботушите в калта. И въпреки, че не притежава възможностите на други свои колеги, той продължава да мисли на едро - не за себе си, а за земеделието като главен отрасъл в България. Повече за настояващата ситуация и бъдещето на агро бизнеса у нас прочети от самия него в следващите редове.

Как според Вас сферата на земеделието и селското стопанство може да стане по-атрактивна за младите хора, които искат и биха започнали да правят някакъв тип бизнес? 

Проблемът със състаряването на фермерите, тоест сред тях младото поколение е по-рехаво, е световен проблем. Бях преди 4 години в Калифорния. Там, например преди около 20-25 години поради същата причина – липса на работна ръка, масово са изкоренявани градини, които изискват много ръчен труд и на тяхно място са започнали да създават черупкови култури – орехи, бадеми. В момента Калифорния е най-големият производител и износител на бадеми в света. Те самите ми казаха, че допреди 25 години въобще не са познавали бадема. 

В Италия съм проучил нещата как стоят преди малко повече от 10 години и са почти същите. Явно в световен мащаб фермерската професия трябва да бъде поставена на друго социално ниво, доходите да не изостават от тези на другите професии. Нямам представа по какви причини, но навсякъде, включително и у нас, фермерството се има за втора ръка бизнес, да не говорим, че в български условия той се практикува май и за пране на пари от някои хора. Но нека тях ги оставим настрана и да говорим за истинските фермери.

Друго нещо, което трябва да се направи и вече говоря конкретно за България -  необходимо е да се изготви аграрна стратегия, която в дългосрочен план да дава стабилност на хората, които се занимават и които искат да се занимават с фермерство. Това нещо не се случва до момента. Вземат се решения година за година. Никой не знае за следващата година какви ще бъдат нивата на средни добиви, които ще се субсидират. Миналата година примерно за ябълките бяха 800 килограма, сега са 1200, а догодина никой не знае колко ще бъдат. Това е само единичен пример. Субсидиите са главният ключ, който дава възможност на агро бизнеса да се развие в някаква посока. Аграрна стратегия обаче могат да направят само хора, разбиращи от земеделие, хора визионери. Има ги, но те не са сред управляващите – нито сегашните, нито сред предишните.

Христо и Петър Кумчеви са второто поколение фермери в семейната фирма „Агропродукт груп“ от село Трилистник, Пловдивско. Снимка: Капитал

Как точно действа това и каква е ситуацията у нас в момента?

Давам следния пример – последните 10 години българското зърнопроизводство е на абсолютно световно ниво поради простата причина, че ЕС прецени, че субсидиите трябва да се дават на хектар земя. Естествено, че за едно рентабилно зърнопроизводство трябва човек да има от 20 000 декара нагоре. Нямам представа колко е средната площ на тези стопанства, но в масовия случай са 100–200 хиляди, като има една фирма с над 1 милион декара, които обработва. Един милион декара, по 30 лева субсидия за декар са 30 милиона субсидия на година. Неслучайно колегите, но правя уговорката, че те нямат никаква вина за това, получават толкова големи субсидии, че да карат масово скъпи автомобили и могат да си позволят почти неограничени неща.

В същото време други сектори като зеленчуковото производство, плодовто производство и животновъдството са на другия полюс. Получава се едно изкривяване поради чисто субективни причини заради решение на ЕК, което облагодетелства не само българските зърднопроизводеители, а и други техни колеги от ЕС, но ние видяхме, че за 10 години сме на абсолютното дъно по отношение на плодове, зеленчуци и месо и има много висок внос в тези сектори от други страни. Това е толкова нелепо и мога да го онагледя с 1 пример, който винаги давам - все едно Саудитска Арабия да внася нефт.

В последните 10-20 дни активността ми в социалните мрежи беше насочена по темата. В сезона на прибиране на ябълковата реколта в България в роден магазин да видиш ябълка от Чили за 5 лв/кг, при условие, че ние като производители продаваме на 1,30 лв./кг. И нормалната цена на дребно трябва да е 2 лева, тази цена е безумие. Преди 2 дни видях ябълка от Нова Зеландия с цена 6 лв./кг. 

Тук веднага хората биха реагирали с това, че търговията е свободен пазар и всеки може да купува и продава каквото и където си иска. Аз не бих възразил в тази посока. Ако субсидиите, които получават останалите ни колеги в рамките на ЕС бяха същите като нашите, няма никакъв проблем. Но няма как един полски производител на ябълки да получава това, което е еквивалент на 1,20 български лева за килограм, а един български производител да получава 3 стотинки за килограм. Това нещо не може да не ме касае, да не гледам критично и да не искам от властта да промени нещо. 

Обръщал съм се към евродепутат с въпрос да се направи така, че да се изравнят евросубсидиите за страните от ЕС. Отговорът е, че това е невъзможно. По-паметливите читатели може и да помнят, че преди 10 години беше казано, че през 2017-а година субсидиите в ЕС ще бъдат изравнени. Няма такова нещо за момента. И никой не знае кога и дали ще се случи.

Моето контрапредложение след като не могат да се преборят за равни субсидии беше да се премахнат изцяло. Много хора посрещат с ужас това изказване. И е нормално, защото ако някой политик афишира такова решение на най-високо ниво, Брюксел щял да бъде окупиран с трактори, защото западноевропейските фермери имали силно лоби. Значи нито можем да изравним субсидиите, нито по-добрият вариант, по мое мнение (за българското земеделие специално) – да няма субсидии въобще.

Такова оптимално съчетание за добро земеделие като това, което е в България – плодородна почва, слънце и вода няма никъде в света, не само в Европа. И когато всички сме поставени в изравнени и конкурентни условия, най-нормалното нещо е много бързо ние да възстановим нивото на земеделието и селското стопанство на абсолютно световно ниво. А не за само един сектор.

Това нещо се усеща от хората и това, което могат да направят е да спрат да инвестират в култури с ниски субсидии, като ябълките например. Само че ябълките в активно плододаване са на 10-15 години и след 10 години излизат от строя. Тоест те трябва да бъдат изкоренени. При положение, че от 5-6 години не се създават нови насаждения, нещата отиват до там, че след 10 години няма да има българска ябълка на пазара. Или ако има. това ще е невиждана екзотика. Това са толкова прости неща, че не мога да си представя, че хората, които управляват държавата, и в частност агро сектора, не могат да свържат елементарни логически неща. И да вземат някакви мерки. Били те политически или финансови.

Нещата са изключително тревожни. Чуваемост няма. Никой не ни търси за тези проблеми. Трябва да се заявят твърдо интересите за развиване и опазване на родното земеделие на най-високо ниво в ЕС, дори това да е в разрез с интереса и мнението на по-големи и силни държави. Както те си защитават интересите, така и ние трябва да защитаваме нашите. Каквото за тях, такова и за нас трябва да е. За да го кажеш това обаче трябва да имаш гръбнак.

А тази разлика в субсииите не може ли да бъде покрита от националния бюджет?

Всичко може. Например поляците получават 30 евроцента заради руското ембарго. Националното доплащане там е още толкова. Ние получаваме стотина лева на декар, което като го разделим на добива се получава по около 3 стотинки на килограм. Едва ли някой трябва да е завършил висша математика, за да сметне, че това, което полските производители на ябълки го получават за 1 година, нашите го получават за 40 години.

Как ще развиваш това производство? Ето нещо прясно – Гърция, Испания и Италия извоюваха  евросубсидии за праскови и ги предлагат на българските преработватели. И те отказаха да изкупуват прасковите на българските производители. Нас пак ни няма. Колегите, които имат праскови също искат да се изкоренят. Това са неща, които се знаят. Всеки ти говори, че ще сме много добре, но не решава проблеми.

Аз се занимавам със земеделие от 35 години, но истинското такова – с ботушите в калта, в снега. Изживявал съм десетки слани, градушки, бури. На мен са ми ясни нещата и имам погледа накъде отиваме.  Има мои публикации отпреди 10 години, в които ако прочетете нещата ще видите, че почти всички са се случили до днес.  

Очаквайте втората част от интересния разговор съвсем скоро!

Ако материалът Ви е харесал, то можете да прочетете повече за Красимир в сайта на моята кауза svobodni.bg. 

Патрик Смитьойс