Успелите споделят

Когато бил малък, нямал ясна представа какъв ще стане, но знаел, че иска да работи с риза. И желанието се сбъднало, но тъй като не бил достатъчно конкретен, сега работи като барман. Почти. От известно време се е преквалифицирал в „барман, искащ да направи нещо с голяма стойност, което ще си заслужава усилията." И успява. Това е Красимир Писков.

Дългогодишната му работа пробужда интерес към лидерството като нов начин на управление и той завършва магистратура „Национална сигурност и лидерство“. Сега се е заел с предизвикателството да помага на бизнеса и студентите да намерят общ език с проекта Proaktivnost.bg. 

Поставил си началото на проект Proaktivnost.bg. Каква е неговата предистория и защо реши да го започнеш?

Цялата идея се роди, благодарение на работа ми като барман. С течение на времето усещах, че съм достигнал предела на своето развитие, но все още не знаех с какво друго ми се занимава, а аз обичам да анализирам ситуациите, в които попадам. Поразпитах приятели и видях, че те също се лутат от едно работно място на друго, търсещи своето призвание в живота. Това е и темата в последната ми статия „Ще започна нещо временно засега“.

Усетих, че неяснотата в търсене на работа е огромен проблем, който все повече започва да изплува в младите глави. И си помислих защо не направя място, в което да се обсъждат тези въпроси и да се дава повече светлина по темата. Една от задачите в Proaktivnost.bg е да се научим как да мислим и осъзнаваме случващото се около нас, и как бихме могли да го използваме за наши бъдещи начинания. Ако само това овладеем, няма да има граници пред нас, младите хора на България. Смятам, че с мислене и осъзнато пробване човек няма начин да не намери своето призвание. Като опитването на нова храна. Няма как да знаеш дали ще ти хареса преди да си пробвал. Да, може да изглежда страхотно и всички да ти казват колко е вкусно, но вилицата е в твоите ръце. Първо трябва да поискаш да пробваш и чак след това би могъл да разбереш дали е твоята храна, или не.

Все повече виждам как се инвестира в технологии, даващи по-голяма производителност на даден продукт. Виждам фирмите да закупуват софтуери, правещи работата им по-лесна и по-евтина, замествайки двама, трима или дори петима души в тази дейност. И това е супер, защото се намаляват производствените разходи, но и все повече чувам: „Нямаме качествени хора, с които да работим.“ И тук мога да прозвуча малко грубо, но какво правите вие, за да имате качествени хора и по-какъв начин се опитвате да ги задържите в случай, че ги намерите?

Споделяш за разминаването между работодатели и търсещи работа. Какви подходи ще използваш, за да ги срещнеш?

Мисля, че разминаванията са доста, но ще споделя за две. Едното е липсата на адекватна комуникация. Всяка от страните има нужда от другата, но егото е взело превес в ситуацията. Всеки иска, но никой не дава. Всеки иска хубава и доходна работа, но малко са хората, които полагат необходимите усилия, за да станат компетентни. Бизнесът иска млади и умни хора, с които да работи, но не иска да даде нещо, за да ги получи. За това ще говоря по-подробно в следващите си статии.

Още по-тревожен е начинът на мислене, който виждам около себе си. Не ценим нещата, които така силно сме желали и когато ги получим, бързо ги приемаме за даденост. Спираме да се стараем на работа. Спираме да ценим хората, които работят за нас. Относно подходите, които ще използвам за тяхната среща - вярвам, че всяка една промяна тръгва от осъзнаване на ситуацията и грешките, довели до нея. За това в момента чрез статии описвам реални ситуации, които съм преживял. За другите неща ще разкажа, когато ги осъществя, обещавам.

С какви трудности си се сблъсквал в работна среда? Как си ги разрешил?

Като изключим времето за адаптация, най-голямата ми трудност е била при работата с мениджъри. Положих огромни усилия, за да развия своята комуникация и емоционална интелигентност в работна среда. Не мога да кажа, че съм станал перфектен, но поне започнах да разбирам по-добре хората, които стояха над мен.

Какви са били грешките, които са довели до нещо добро?

Във всяка грешка виждам нещо хубаво. Отне ми доста време да настроя мозъка си по-този начин, но винаги гледам какво мога да използвам от всичко случило ми се, дори и „лошо" да е то. Слагам го в кавички, защото вече съм осъзнал, че нещата са такива каквито са – ние определяме дали те да са добри, или лоши според нашите разбирания за живота. Грешките са хубаво нещо, колкото и хората да не ги харесват. Аз винаги се стремя да открия кое мое действие или бездействие е довело до тях, само много внимавам да съм в пълно съзнание дали това не ми се е случвало и преди. И какво да направя, за да го предотвратя занапред.

В голяма част от университетите има активни центрове за кариерно консултиране. Често се обсъжда направата им и в училищата. Имаш ли идея да ги посещаваш и да ги обвържеш с проекта Proaktivnost.bg? Според теб какво може да се промени във връзката университет - работа?

Да. Може би това е един от съществените проблеми - в голяма част от университетите има, но не във всички. Навярно идва от огромната структура на университета, като институция, занимаваща се с българското образование в някои от дейностите си, се нуждае от малка подкрепа. Мисля, че проектът Proaktivnost.bg би могъл успешно да си партнира с университетите в тази им дейност. Със сигурност в най-скоро време ще се свържа с кариерните центрове във всеки университет в България.

А за училищата е още по-задължително, та нали това е идеята на училището - да подготви младите хора за живота. Смятам, че не може да се раздели работата от живота. Мисля, че повече трябва да се говори за тези неща в училище. Всичко друго са само добри пожелания и хвърчащи надежди. А за връзката университет - работа - вече много хора са усетили нейната нужда. Все повече виждам бизнесмени и мениджъри, слизащи от големите си столове и отиващи да говорят пред студенти, защото при тях е реалността.

Какви са посоките на развитие на проект Proaktivnost.bg?

В началото не разбирах мащабността на тази идея. Говорейки с различни бизнес консултанти и предприемачи, започнах да осъзнавам в какво може да се превърне. Освен за изграждане на мост между бизнес и студенти, ние ще помагаме и на двете страни при общата им работа и съпътстващите ги проблеми. Говоря за „ние“, защото сам човек едва ли би могъл да направи нещо такова. Засега съм само аз и моите приятели, които "тормозя" постоянно за обратна връзка и идеи. Ако трябва да си призная, леко започвам да се страхувам от мащабите, до които може да се развие, но знам едно: има ли страх, значи съм в правилната посока.

Какви са добрите навици на проактивния човек?

На първо място е осъзнаният избор и как той е основата на всичко случващо ни се. На второ е постоянното желание за учене и самоусъвършенстване, а на трето място слагам непримиримата воля за успех и неуморимите действия, които продължават, докато човек не получи желаното, независимо от средата и обстоятелствата около него.

Каква е твоята мечта за България?

Благодаря за този въпрос! Мечтите са горивото на човешката същност. Мечтая да станем малко по-добри. Да поздравяваме хората, които ни продават билетче в автобуса. И да не им се сърдим. Те не са виновни за неговата цена. Да помагаме по-често на приятелите си, защото те разчитат на нас. Да спрем да гледаме единствено и само себе си. Мечтая за повече усърдие в нещата, които правим.Често виждам усилия, граничещи с нула. Чудя се къде се изгуби работливият българин от Вазовите произведения. Всички се надяваме и молим да се промени нашата държава. Жадуваме за промяна, идваща от нещо или някого, но май сме забравили, че държавата, това са хората. И ако искаме да я променим, първо всеки един от нас, трябва да направи малко усилия, за да промени себе си. Толкова е просто.

Снимка: ABC Design & Communication

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/ акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.