Кръстопътят пред едно дете
„Къде смяташ да продължиш след 12-ти клас?“, „Избра ли си вече университет?“, „Тук ли ще останеш, или ще заминеш в чужбина?“...и още безброй въпроси задавни от всички страни на всяко дете завършващо своето средно образование. От една страна има родители с големи амбиции, притеснени родители, настоятелни родители, а от другата - времето, което тече все по-бързо и до края на последния звънец в гимназията остава само седмица, а ти все още не знаеш какво искаш да правиш след това. Един затворен кръг, който се върти в продължение на години, още от 11-ти клас, когато чуеш „Миличко, това е годината, в която трябва да решиш какво ще учиш, все пак трябва да наблегнеш върху предметите, които ще изучаваш след това!“
Нека направим пауза тук! Само аз ли намирам това за крайно нередно? Eдва ли са много децата на 17 години, които могат да кажат какво искат да учат и в каква сфера да се развиват. Деца, които никога не са се отделяло от родителите си, които никога не са се издържали сами и не са носели отговорност за пребиваването си на този свят. Деца, които не са видели и разбрали нищо от света, който ги заобикаля. Всеки знае, че в тази възраст, младежите вски ден имат различни възгледи за нещата и различен поглед над света. Нека дам себе си като пример. На 17 години съм и за един месец минах през различни генерални решения за живота си. Едната седмица бях абсолютно сигурна, че ще замина във Франция и там ще получа висше образование. Следващата се виждах в университета в Пловдив. След това исках да бъда писателка, журналистка, а на другия ден да уча мениджмънт. Така всеки ден се събуждам с ново предложение към мен самата, лутам се и накрая обикновено се отчайвам от факта, че не мога да измисля нищо. Нека представя нещата от моята гледна точка около въпроса „А сега на къде?“ пред всички , които се вълнуват около темата с надеждата да ви вдъхна смелост и увереност.
По-горе ви споменах на колко години съм и за хилядите неща, кото ми минават всеки ден през главата. Точно както голямата част от моите връстници, бях решила, че е дошло времето, в което трябва да взема решението с главно "Р". И така един ден споделих това с моя близка приятелка, която е доста по-голяма от мен и съответно е минала вече по този път. Нещата, които ми каза тя ме накараха да погледна през други очи ситуацията и да изляза от затворения кръг, за който говорихме по-горе. Ето какво ми каза тя: „Какво му е нужно на човека, за да вземе толкова важно решение? Опит. А как се трупа опит? Като вкусиш от всички неволи и щастия, които може да ти предложи животът.“
Има нещо като неписано правило, веднага щом ученикът завърши учлище, на следващата година да започне висшето си образование и тези, които изчакат година или две са смятани за глупави и неразумни. Защо човек, тъкмо навършил пълнолетие е длъжен да знае коя професия ще му пасне, коя ще му доставя удоволствие и коя ще му носи доходи при положение, че нямаме никакъв опит и че не сме се докоснали до нито едно от поприщата, които ни педлагат университетите? Очаква се, че това знание ще го добием от предметите в училище, но ние получаваме едва една малка частичка от това, което действително ни трябва. Това, че тогава сме харесвали историята не значи, че тява да станем историци. Това, което искаше да ми обясни приятелката ми е, че не трябва да избързваме. Ако е необходимо изчакайте година или две. Поживейте сами, сблъскайте се с трудността да се издържаш сам, наблюдавайте света около вас, опитайте от всичко, което ви влече и когато осъзнаете, колко важно е да получите образование и най-важното - когато знаете с какво искате да се занимавате и кое ще ви носи удоволствие, значи тогава е дошъл моментът да действате.
Друго фактор, който може да ви бъде крайно полезен в събирането на опит е пътуването. Когато човек пътува, той не просто разглежда забележителности, той изследва нови места, получава знания от едно истиснко преживяване, а не от дебелия учебник по география. Когато човек пътува се среща с нови хора, които обогатяват разума и душата му. Едно добро приключение може да бъде много по-полезно от десетки часове в училище или стоене пред компютъра. Благодарение на родителите ми, аз от малка обикалям из родния край и по чужди земи и имах възмоността да видя какво е да работиш на село, или пък в скъпите сгради в Париж, да се запозная с хора, които живеят високо в Родопите или на брега на плажа в Гърция -все различни аспекти от живота. В съзнанието ми светът придобиваше все по-цветен и необятен вид. Трупах опит и ето, че наближава моментът, в който ще го използвам.
Не искам да ме разбирате погрешно - за мен образованието е част от приоритетите ми, винаги съм го поставяло на едно от първите места, но не одобрявам цялата суматоха и бързане покрай взимането на решението и именно затова не спирам да търся отговор на въпроса как да го направя възможно най-лесно и леко за взимане. Бъдете изследователи в живота си, проучете всяко кътче от заобикалящото ви и съберете нужния опит, който ще ви отвори безброй врати и нови хоризонти.
Диляна Цонева
