От сърце

Това е един мой стар текст. За времето, когато го писах, беше леко противоречив (след малко ще разбереш защо). Но все пак в много отношения си остава валиден.

Някои хора са шоколади. Прекрасни, вдъхновяващи и сладки. Шоколади с пълнеж от щастие, обич и радост. Шоколади с прегръдки.

Познавам млечни шоколади и натурални шоколади. Горещи шоколади и течни шоколади. Шоколади със солени бадеми и шоколади с чипс. Шоколади с люта чушка и шоколади с 99% съдържание на какао. Някои са доста странни или горчиви, но пак си остават шоколади. С повечето шоколади съм преминавала през цели лешници, бисквитки и карамел и пак сме в най-шоколадови отношения.

Шоколадите са различно опаковани. Някои искрят в лъскави празнични цветове. Други са с по-скромни опаковки. Някои изпъкват с форма или цвят. Други с интересен пълнеж. Някои крият изненада отвътре. Други имат безброй въздушни балончета. 

Приликата между повечето шоколади е, че като ги оставиш на слънце (или върху парното) се разтапят. И ако ги сложиш във фризера - замръзват.

Мисълта ми (явно имам такава!) е, че шоколадите си остават шоколади и винаги ще ги обичам.

А има и хора, които са брюкселско зеле. Понякога поръсено с шоколадови пръчици или кокосови стърготини. Друг път украсено със захарен фондан. Замаскирано с идеята да го объркаш с шоколад. Но все пак е брюкселско зеле - дали ще го вариш, печеш, глазираш... остава си брюкселско зеле. Не може да имаш доверие на обикновеното зле дори, какво да говорим за брюкселското.

Аз не обичам брюкселско зеле. Което не значи, че то не е хубаво. Означава просто, че не е за мен. Моите вкусови рецептори не разпознават брюкселското зеле като нещо добро. Може да е полезно, но не е за мен (а и колко да е полезно?).

Аз обичам шоколади. И съм ужасно голяма късметлийка, защото познавам най-вкусните шоколади на света!