Успелите споделят

Кремена Деспинова завършва Международен бизнес в УНСС. Дълги години работи в сферата на хотелиерството и организирането на събития, където общува с много и различни хора. Тя се определя като истински изследовател на вкусове и преживявания. Преди месец се прибира от Щатите, където прекарава 5 седмици, благодарение на това, че е избрана от Фондация Америка за България да е от 30-те българи, участващи в предприемаческа програма. Целта на програмата е да развие предприемачеството в България, като всяка година изпраща група българи, които да придобият знания и опит от признати академични преподаватели, успели предприемачи и директори на компании в САЩ. Но Кремена не спира до тук с предизвикателствата пред себе си. На 18-ти септември заминава, за да участва в доброволчески проект в северен Тайланд, където ще преподава английски език на деца, защото учители в района почти няма – всички са се изнесли към по-развити части на страната с добре заплатени работни места. Кремена го прави, защото иска да даде на тези деца шанс за спасение от бедността чрез средствата на образованието.

Как взе решението за заминаване?

По-бързо, отколкото вземам повечето решения в живота си. Няма да е истина, ако кажа, че идеята е назрявала в главата ми с месеци, след обстойни проучвания, разговори с хора и външни валидации, че подобна инициатива си струва изживяването. Това лято прекарах 5 седмици в Щатите, където се сблъсках с постиженията на човешкия предприемачески капацитет - зашеметящи примери за успели бизнеси, преуспели хора, устойчив прогрес, уреденост, изобилие от всичко. Все неща, които някак си, те карат да се чувстваш малък и незначителен. Мисля си, че може би това ме тласна, на подъзнателно ниво, да потърся противоположното усещане на място, където реалността клони към другата крайност. Локацията нямаше голямо значение, в света има много места със спешна нужда от доброволчески труд от всякакво естество - избрах Тайланд, защото почувствах, че това, което мога да дам от себе си (владеенето на английски език) може да има най-голяма стойност за хората там, които в голяма степен са въвлечени в дейности в сферата на туризма. Ще преподавам предимно на деца от селски райони и племенни общества в северната провинция Чанг Рай.

Разкажи ни как мина цялата подготовка покрай заминаването ти?

Подготовката ми започна преди 3 седмици със словесна борба с родителите ми относно безопасността на това начинание. Не зная до колко успях да ги убедя, че то ще ми донесе повече, отколкото аз самата бих могла да дам. Ще ми покаже истини за живота, за които всички четем и слушаме, но не всеки има възможност да се докосне и изживее. Едно е да видиш Тайланд с очите на турист, съвсем друго е да присвоиш гледната точка на местен, да се потопиш в битовите въпроси и проблеми. Да видиш какво е това, което кара хората да се усмихват и ги прави щастливи, когато живеят трудно и разполагат с малко.

Заминавам по програма на международна организация, която ти дава пълен набор от инструкции, които да следваш - списък със задачи по кандидатстване за виза, резервации на полети, застраховки, ваксини, наръчници за ментална подготовка за сблъсъка с новата култура, с нормите и разбиранията. И не на последно място подготовка за самото преподаване - методи, техники и подходи спрямо състава и нивото на напредналост на групата, за които отделям време всеки ден.

Какъв пример ще се стремиш да дадеш на децата, на които ще преподаваш? Кое е най-важното, което ще им оставиш освен знанията по английски, с което да те запомнят?

Ще се опитам да ги опозная и да открия качествата, които притежават и биха им помогнали да изразят себе си като личности. Искам да им покажа, че не само холивудските звезди и известни личности са еталон за успели и завършени хора. Да ги убедя, че всеки притежава талант, нещо, в което е добър и с което може да допринася за собственото си щастие и това на хората около себе си, и че в това всъщност се корени човешкото удовлетворение и завършеност. Искам да им покажа различни средства за комуникация и достъп до информация за света, да им споделя любопитни факти и неща, които биха ги развълнували.

Искам да ги науча, че взаимопомощта е жизнено важна добродетел и не просто фактор за личностно израстване - би било прекрасно, ако всеки я усеща като чиста човешка нужда, която да изрази по един или друг начин.

Кои са нещата, които те вдъхновяват и усмихват?

Хората. От опита ми в хотелиерския бизнес установих, че контактът с хората е нещото, което ме кара да ставам с желание от леглото сутрин. Това да подариш емоция, да оправиш настроение, да решиш проблем, да събудиш признателност от другата страна, носи незаменимо удовлетворение.

Другото нещо е природата. Третото е вкусната храна.

Кои са твоите примери за добри хора и защо именно те?

Ще се въздържа от изброяване на имена. За мен добрият човек е този, който се притичва след теб с портфейла, изпаднал от чантата ти, който помага на възрастната жена с тежък багаж в автобуса, който спира автомобила си, за да премести костенурката от шосето, който помага на изгубилото се дете да намери родителите си, а не го подминава нехайно. Примерите са много. Всички имаме добри и лоши дни, което определя и поведението ни в повечето случаи. Но имаме и безкрайно много възможности да проявим доброта и ми се иска да вярвам, че все повече хора търсят такива възможности.

Кремена, коя е най-съкровената ти мечта?

Най-съкровената ми мечта е свързана с мен самата, което може да звучи егоистично, но в действителност може да се окаже, че не е. Мечтата ми е да намеря призванието си. Усещането за безцелно съществуване е познато на много хора и за мен е по-плашещо от всяко друго. Създадени сме да учим неща, да даваме, да постигаме, да се справяме, да изразяваме, но кое е нещото, което ни определя най-пълно и точно? Кога можем да кажем, че сме се събудили за себе си и сме наясно с ролята си в живота на другите и изобщо в света? Аз не се срамувам да призная, че нямам всички отговори. Ако всеки ги открие за себе си, бихме живяли в много по-щастливо и доволно общество. Извини ме за поредната презумпция в стил ,,ако нещо си беше така, светът щеше да е по-добро място за живеене‘‘, уморена съм и аз да слушам такива, ама тази, смятам, е доста съществена. И би била полезна и в професионалното ориентиране на хората.

Как могат нашите читатели да подкрепят твоята кауза?

След всичко изказано до тук май излиза, че моята кауза е повече кауза насочена към мен, отколкото към другите. И все пак, погледната от всички страни, в същността си е една - добротворчество. Всеки може да я подкрепи ако днес направи нещо добро за някой друг. Ако си постави за цел да го изгради като навик, който изпълнява поне веднъж седмично, би било още по-страхотно. Миналата седмица дарих сума за пострадалите при земетресението в Италия на 24 август, тази ще даря дрехи и обувки за хора в нужда, следващата заминавам за Тайланд. Не е нужно помощта да има веществен израз, всеки малък жест се брои.

Всеки може да помага с това, в което се чувства силен. Ако пък няма физическата възможност да го прави (което, за съжаление, е и най-често срещаната причина), винаги може да подкрепи кауза, на която симпатизира като дари малка сума на нейните изпълнители. И ако се съберат 100 човека, на които лишаването от тази сума няма да се отрази съществено, ефектът ще е осезаем.

Тук използвам възможността да споделя своята страничка за събиране на средства justgiving.com.

И най-вече се надявам да съм заразила повече хора с желание и идеи за правене на добро!

Снимки: Нед Дервенков и личен архив

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.