Успелите споделят

Две сдружения - „Паралелен свят” и „Да полетим заедно”, създават социалната книжарница „Надежда”. Тази книжарница наистина е създадена, за да дава надежда. В нея работят младежи, които са в неравностойно положение, които искат да имат шанса да се чувстват пълноценни граждани на нашето общество. И го сбъдват. И от своя страна те предават надежда на своите клиенти - винаги посрещат с усмивка, топлина и внимание. И не на последно място доказват, че мечтите се сбъдват, че човек може да постигне целите си стига да иска. Научете повече за тях в интервюто.

Представете ни се накратко.

Казвам се Кремена Стоянова и съм председател на родителска, неправителствена организация в обществена полза „Паралелен свят“. Преди 8 години 7 родители на деца с увреждания, се събрахме и решихме, че ще хвърлим всички усилия и ресурси в подкрепа на деца и младежи с увреждания и техните семейства. Нашият опит ни поведе в посока на осигуряването на сигурна и мотивираща среда за развитие на децата и младежите и разбираща и подкрепяща среда за родителите. Получава ни се. Вече сме над 70 родители.

Давате работа на младежи в неравностойно или затруднено положение. Как решихте да им дадете такъв шанс?

Това е реализация на наша дълго обмисляна идея и мечта. Преди повече от 5 години имах шанса да посетя подобна НПО в Германия и да видя с очите си как хората с интелектуални затруднения работят, как са организирали своето предприятие, което дава възможност на хората с увреждания да печелят с достойнство парите си и семействата им да имат живот, който не е белязан от увреждането. Щом те могат, значи и ние можем.

Да работиш, след като навършиш 18 години, е най-естественото нещо за всеки човек. Нашите младежи обаче нямат този шанс. До навършване на тяхното пълнолетие за тях са полагани индивидуални грижи, индивидуални обучения в специализирани центрове, специализирани паралелки. Когато пораснат, те остават вкъщи и всичко, което са научили, бавно и сигурно избледнява, защото няма къде да бъде прилагано. Родителите ставаме заложници на децата си, защото грижата за тях продължава, а възможностите за реализация намаляват. И така, водени от мисълта на Ейбрахам Линкълн: "Най-добрият начин да предскажеш бъдещето си, е да го създадеш", решихме, че е време да опитаме да реализираме мечтата си.

Разбира се, за да се случи всичко, е необходимо финансиране. Сдружение „Паралелен свят“ в партньорство със сдружение „Да полетим заедно“ спечели проект „Създаване и развитие на социално предприятие към Сдружение „Паралелен свят“ - „Развитие на социалното предприемачество“. Проектът е насочен към социално включване, трудова и социална интеграция на младежи с интелектуални затруднения, както и други лица в неравностойно положение на пазара на труда, каквито са техните родители, чиято професия досега е била Майка на дете с увреждане.

И така поставихме началото на мисията ни. Създадохме работилница, в която четирима младежи и трима родители творят и изработват картички, сувенири, подаръчни кутийки и др. дребни сувенири и подаръци. И понеже са толкова красиви, че трябва да се продават някъде, отворихме и книжарница с мисия „Надежда“, където шестима младежи и шестима родители ще ви посрещнат с усмивка. Ще ви презентират всяка стока, ще ги видите как помагат на работилницата в изработването на картички, ще ви направят значка, ключодържател или просто ще ви се усмихнат и ще ви оставят да пазарувате на спокойствие.

Свързваме книгите със знание, а книжарниците с уют и спокойствие. Това ли искате да предадете на тези младежи - любопитство, уют и спокойствие?

Нашите младежи са любопитни и спокойни. Уютът сме им го създали, защото всеки детайл е съобразен с тях. Искаме да им предадем увереност, че сами могат да се справят с поставените им задачи, че са абсолютно равнопоставени с останалите хора и че могат да мечтаят, защото могат сами да сбъдват мечтите си. Искаме да развием техните умения да общуват и обществото да започне да ги приема като равни и с уважение. Всеки един младеж е „затворена книга“, която добронамерният човек може да отвори и да „прочете“ вълнуваща и поучителна история. Съветвам ви да го направите.

Каква емоция се изписва на лицата им, когато ги виждате, докато работят?

Тази емоция не може да се опише, тя трябва да се види. Ще цитирам един клиент, който ми се обади, защото беше много развълнуван от пазаруването в книжарницата: „Толкова мило и топло посрещане никъде не съм получавал. Толкова усмихнати и позитивни хора на едно място не бях срещал. Толкова уютно и приятно, не съм се чувствал отдавна. Искам да помогна с нещо...“.

Младежите идват 20 мин по-рано на работа, тръгват си винаги по-късно, а усмивката е винаги на лицето им. Канят приятели, роднини да им покажат къде работят. Разхождат ги и им презентират стоките със самочувствие... наистина е вълнуващо.

Помага ли ни литературата в трудни моменти? Лекуват ли думите?

Литературата помага не само в трудни моменти. Тя може да ти даде сила, когато си най-слаб, да те балансира, когато си твърде емоционален, да ти вдъхне кураж... Думите са ключ към всеки човек, важното е да са правилно подбрани. Както могат наистина да лекуват, така и могат да те „убият“. Общуването с нашите младежи ни научи да боравим с малко, но конкретни и правилно подбрани думи. 

Имали ли сте затруднение в процес на осъществяване на тази ваша идея?

В осъществяването - не. Както казах, това е дълго обмисляна, дълго подготвяна и мечтана идея. Единственото ни затруднение беше как да изберем само 10 младежи и 9 родители, на които да дадем възможност за реализация. Интервютата за работа приключиха в края на м. август и все още ни търсят родители и младежи за назначаване. Надяваме се пазарът да ни приеме сериозно и да имаме успех, за да отваряме още работни места. 

Загубили ли сме толерантността си към тези хора. По-често им обръщаме гръб и не ги "забелязваме", или просто не искаме да ги приемем като част от обществото ни?

Не можем да загубим нещо, което не сме имали. Твърде много години тези хора са били изолирани от обществото (скрити в институции, в семействата си) и поради тази причина не сме развили толерантността си към различните хора. Сега вече можем да кажем, че възпитаваме поколение, което да е толерантно. Просто трябва време. Децата нямат предразсъдъците на възрастните и приемат различните от тях съвсем нормално. Те са ни надеждата. Всичко останало е добро възпитание и PR (за жалост).

Каква надежда ще предадете на нашите читатели?

Надежда с мисия. Пожелаваме на вашите читатели да са здрави, да срещат повече доброта в ежедневието си, да се усмихват повече и да имат възможност те самите да раздават надежда. Усещането е прекрасно. Опитайте!