Крикор Асланян: В Канада съществувам, а в България живея!
Крикор Асланян е роден в София на 21 декември в далечната 1936 г. Казва за себе си, че «не произхожда от бедно работническо семейство, че е син на «изгнаници клети»* дошли в България още през 1922 – 1923 г.».
Родителите му са занаятчии. Майка му е шивачка, а баща му е обущар. С изключителното си чувство за хумор споделя, че вероятно затова е винаги елегантен. Че е гражданин на света е видно още от ранното му детство. Достатъчно е да погледнем биографичните му данни за да си дадем сметка за това.
До 1948 г. учи във френски колеж, после постъпва във Арменското училище, след това Еврейска механо-електротехническа гимназия «ОРТ» и Образцов механотехникум «Сталин» - София, който е най-старото учебно заведение за средно техническо образование на Балканския полуостров. Висшето си образование завършва в Софийски университет “Св. Климент Охридски” със специалност Френска филология, а по-късно учи във Всесъюзна Академия по външна търговия - Москва, тогавашната СССР.
С типичният за него шеговит тон споделя, че поназнайва френски, руски, италиански, английски, даже арменски и български. Може да псува и на турски (когато се налага). През 1998 година емигрира в Канада и живее в Монреал. Там работи като собственик на ресторант и главен готвач, а от 2008 година е пенсионер.
Тази така пъстра биография, най-вероятно може да е само от полза за един писател.
Активният му творчески път започва през 2010 година, когато случайно попада на сайта «Стара София». Изпраща им един свой текст «Моят роден град София» и така започва да сътрудничи на сайта. Написал е десетки статии - спомени за Стара София и постепенно се превръща човекът, който разказва истории и факти от първо лице. Темата го вълнува още от младежките му години. Навярно след прочита на книгата “София преди 50 години” на Георги Каназирски-Верин.
И така, две години по-късно излиза първата му книга «Моят роден град София» представена на 12 юли 2012 год. в Софийска градска библиотека.
На представянето присъстват изключително много хора, интересът към книгата и личността му е огромен.
Междувременно публикува авторски произведения в сайт “Откровения”, като експериментира в различни жанрове (сатира, еротика, есета, романи, повести и др.). Има написани три пиеси и в момента роботи по четвъртата.
Първата му пиеса «Зимен сън» е едноактна. Тя разказва за срещата на Яворов и Лора в едно малко арменско кафене. Поставена е от Арменския самодеен театър в София и е представяна неколкократно в София и в Чирпан, в къщата музей «П. К. Яворов».
Безспорният успех на пиесата явно го стимулира и на 18 април 2015 година бе поставена пиесата «41-ият ден на Муса планина» - посветена на 100 годишнината от геноцида над арменския народ.
В момента работи над драма в 5 картини - драматизация на повеста “Съдби”- публикувана в сайт «Откровения» през 2015 година.
Читателите проявяват невероятен интерес и симпатии към романът му «Софийска сага», който за съжаление все още не е издаден поради липса на финансиране.
Крикор Асланян е много колоритна личност, изпълнен с невероятен дух и жизнерадост. Обожава да пътува. Посетил е тридесет и три страни и e живял в четири - България, Мароко, СССР и Канада. Откакто е пенсионер, прекарва половината от годината в България, а останалото време в Канада. Реално живее и на двете места и това ме кара да го попитам, какво го кара да се завръща непрекъснато в Родината.
Без замисляне споделя, че този въпрос му е задаван често, не само в България, но и в Канада. Отговорът му е:
"В Канада съществувам, а в България живея. Хубаво ми е сред приятели, каквито в Канада е много трудно да си създадеш. Много българи не чувстват носталгия по Родината си, а като погледнеш приятелите им и социалното обкръжение, само българи. Защо!? ...Защото местните им се усмихват (понякога), но никога не ги допускат близо до себе си."
Когато казвам Канада имам предвид Квебек, където живея аз. Това е една подредена държава, която дава на гражданите си необходимото, но и изисква много от тях. На първо място, спазване на законите и дисциплина. Нищо не е даром, но тук имам една спокойна и комфортна старост. Както винаги обаче, има едно «но». Нима е достатъчно да си сит, облечен и обут за да бъдеш щастлив!? – Не, категорично не! Тук понятията Родина, роден град, родно място, роден дом не са свързани със заобикалящата ни среда. Тези малки думички са свързани с България.Само в София мога да застана и с часове да съзерцавам дома, в който съм се родил. Само в малкото дворче на старата къща мога да чуя гласа на мама, само там сърцето ми трепва при спомена за отминалото детство, щастливата младост и първите трепети на любовта.
За всеки един от нас това са картини от една изложба, която живее в нас, дава смисъл на живота ни и ще изчезне единствено, когато и ние се преселим в един по-добър свят.
Само в България аз се чувствам човек, но не всички емигранти са като мен (не забравяй, че аз съм «отломка нищожна»).*
Има българи, които плюят по България, други казват, че не се чувствали вече българи, трети казват, че България нищо не им говори. Уверен съм, че рано или късно българският народ ще потърси сметка от тези, които докараха страната до такова положение и извършиха геноцид над собствения си народ. Това, че населението на България за 25 години намаля с почти една трета, не е ли геноцид?
Младите и талантливи българи напускат страната и културата на малцинсвата измества българските традиции. Ако българите не вземат съдбата си в свои ръце, след няколко години ще бъдат малцинство в собствената си страна. Не допускайте българите да станат «отломки нищожни»*.
Обичам България, моята страна. Обожавам София, моят роден град. Обичам приятелите си от «Стара София» и сайт «Откровения», с които се чувствам Човек, и прекарвам с тях незабравими мигове.
С моите арменски приятели, прекарвам също прекрасни моменти и често пътувам с тях, ходим по екскурзии, срещаме се навсякъде.
Наистина имам много приятели в България. Срещите с тях ме карат да се чувствам щастлив, изпълват ме със сили и енергия. Ето защо всяка година се завръщам в България, тук аз живея! *П. Яворов «Арменци» «Изгнаници клети, отломка нищожна...» **Снимката е от личен архив на Крикор Асланян
Автор: Анна Станоева
Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.
