Култура

"Не е трудно да измислиш зелено слънце. Трудно е да измислиш свят, в който то би било естествено."
Джон Р. Р. Толкин

Когато си художник на собственият си живот, ти създаваш шедьовър, защото цветовете излизат направо от душата ти. Четката е твоето съзнание и то рисува с лекота по „платното“. Лекотата на свободната изява. Онази, която не изисква, не се покорява на чуждо вмешателство и не търпи излишно копиране. Когато ти си художникът, картината ти е оригинал. Единствена и уникална по рода си. Остава като нещо съвършено, изваяно от собствения ти опит и красивите ти представи. Когато отблясъците са сътворени от сълзите ти, когато слънчевите лъчи са преминали през тях и са им дали от своите окраски, то те вече са специални. Те вече са безсмъртни.  

Затова рисувай!

Рисувай със светлината в душите на хората, защото това е светлина, която надмогва грубата действителност.

Защото всеки осъзнат човек, с настроена душа за творчество, за създаване на нещо от сърце, е едно сияние, блясък и просветеност. Творец на онази лудост, която те превзема и те кара да промениш цялостно разбирането си за битието. Да погледнеш на нещата от един по-различен ъгъл, сътворен от най-красивите ти представи.

Лудостта е нещо красиво. Също като изкуството. И когато го погледнеш... красотата вече изглежда не резултат, а естествена даденост. Овладейте сенките на времето, защото само така, ще разпръснете мрака и ще създадете от себе си личност с история. Всички знаем, че историята винаги е лична. Нека бъде и красива.

Когато си художник на живота си ти си способен да изкараш от себе си страни, за които дори не си подозирал, само защото не си имал досег до тях. Защото „платното“ не укорява, то се подчинява на желанията ти и се превръща в огледало на собствените ти помисли. Дъждът не се нуждае от чадър, когато вали. И ти не се нуждаеш от инструкции, когато изливаш душата си. Трябва само да погледнеш на нещата от един по-различен ъгъл, сътворен от нейните представи.

Осъзнаването се случва, когато имаш нужда от сърцатост. Когато светът вече не е пусто място. Не е просто пространство, което населяваш. Ти имаш нужда да запълниш това пространство. Но искаш това се случи красиво. И затова започваш да твориш… съдбата си. Започваш да преоткриваш красотата от сътворението на всяка мисъл, на всяко действие и всяко състояние, което е налично и подвластно на представите ти.

Осъзнаването често прилича на дете с балон в ръка, което не изпитва страх от непознатото.

Дете, което се диви и се учудва от света, и с присъщата си детска и чиста душа се впуска в непрестанни приключения. Дете, обичащо живота и неговата философия.

Затова лети. Крилете са, за да летиш. Колкото и да не ти се вярва, че ги имаш, достатъчно е само да притегнеш ръката си към тях. Но не докосвай материята. Тях ги няма в нея. Те са там, където вярват в тяхното съществуване. Там, където те са възможни и могат да те понесат над пространството.