Успелите споделят

Това са Кристиан Димитров и Цветослав Георгиев. И двамата възпитаници на Софийската математическа гимназия. Вече студенти - Цветослав изучава медицина в Медицински университет - София, а Кристиан електротехника в Карлсруе, Германия (Karlsruhe Institute of Technology). Двамата имат различни интереси, но страстта им към ботаниката ги събира в една обща кауза.

През 2015, след разходки из парковете в София, започнали да определят вида на всяко дърво. Зародило се като игра, а малко по-късно решили да се заемат с това да поставят информационни табели на всяко едно дърво, като започнали от столичния парк „Заимов“. На табелките написали вида на латински и български, ученият, който е дал съответното име и семейството, към което принадлежи конкретният вид. Днес се срещаме с Крис и Цеко, за да ни разкажат повече за себе си и инициативата.

Откъде дойде интересът ви към ботаниката?

Цеко: Преди две години започнах силно да се интересувам и занимавам с биология, включително и състезателно - в единадесети и дванадесети клас бях в националния отбор по биология. Оттам се зароди и интересът ми към ботаниката. Преди не бях обръщал никакво внимание на растенията като част от природата, а по-скоро на подвижните, сложни в поведението си и разнообразни по форма животни. Но с четенето и осмислянето (растенията не са шега работа) осъзнах, че всички групи живи организми са изключително интересни за изучаване, а растенията са може би най-достъпните за това - не бягат и информацията за тях е достъпна.

Крис: Преди 11 клас отношението ми към биологията би се описало най-добре с „любопитство“. Тогава обаче Цеко, с неговия ентусиазъм да разказва за нещата, които го интересуват, събуди в мен задълбочен интерес, конкретно към ботаниката. Случи се така, че купих някакво растение, приличащо на кактус, за съученик и се заговорихме с Цеко - по какво може да си прилича с други растения. В общи линии така започнаха нещата.

Как се роди идеята да поставите информационни табели на дърветата в столични паркове? Започнахте от парка „Заимов“ - докъде успяхте да стигнете след това?

Цеко: След като успях да зарибя и Крис по ботаника и времето, прекарано в наблюдения на дърветата, тяхната идентификация, решихме, че е иронично как навсякъде в града има такова разнообразие, на което хората не обръщат внимание. Те даже не подозират за него. Затова помислихме, че можем някак да споделим това знание, например по начина, използван в ботаническите градини - с табелки. Засега проектът е бил осъществен напълно само в парк „Заимов“, макар и понастоящем в него на практика да няма табелки (резултат от вандализъм), което се надяваме по някакъв нов начин да поправим в бъдеще.

Имате ли впечатление за реакциите на столичани след направеното от вас?

Крис: Предполагахме, че това не би представлявало интерес само за запалени ботаници. Струваше си да осъществим идеята и предположението ни в последствие се оказа вярно. За жалост животът на голяма част от табелките беше отнет от бурната душа на част от посетителите на парка. Въпреки това, инициативата получи много добър обществен отклик. По време на поставянето хората се обръщаха към нас с интерес и насърчение. Получихме предложения проектът да бъде осъществен и в други паркове и градове, след това беше отразено от различни медии. Всичко това говори, че идеята се припознава и се подкрепя. Това ни насърчи да я осъществим и в друг парк, а именно - Градската градина пред Народния театър. В най-скоро време столичани ще имат възможността да научат имената на някои от дърветата, след като са минали за чаша греяно вино през Коледния базар в парка.

Цеко: Цялостната реакция към проекта беше изключително позитивна - от посетителите на парка, приятели, медии и общината. Може донякъде да се каже, че не успяваме да смогнем на интереса, тъй като след „Заимов“ ни заваляха покани да отабеляваме други паркове, а все пак нашата дейност е благотворителна и нямаме нито неограничено време, нито средства.

Инициативата ви безспорно е много полезна - успяхте ли вие самите да научите нещо ново покрай работата си?

Цеко: Работата ни беше много ползотворна за нас. На първо място, увеличихме практическите и теоретичните си познания по ботаника. Също така научихме важни уроци и добихме опит в комуникацията с държавни институции и медии, в добиването на обратна връзка от обществото, в практическото онагледяване и изпълнение на идеи, в разчитането на време за изпълнение, в изготвянето на планове и бюджети, документация и други. На практика се научихме как да вършим някаква работа само че безплатно.

Крис: Дори бих могъл да кажа, че все още научаваме неща, поради голямото разнообразие в парковете и наличието на видове с много сходни характеристики. Както вече споменах, в такива случаи ни указват съдействие преподаватели от Софийски университет, за което сме много благодарни. От друга страна, придобихме опит в работата с хора и институции. Видяхме какво означава стъпка по стъпка да осъществиш своя идея, засягаща голям набор бенефициенти. И макар негативната обществена нагласа, бих могъл да кажа, че постигнахме доста добър резултат. Получихме формално одобрение от общината, подкрепата на научната общност, на много наши връстници, на семействата ни и посетителите на парка. Това говори, че кооперация между различни страни около една нова и любопитна идея - може да съществува. А именно това е нещо, около което витае доста безверие.

Успяхте ли да откриете богатство сред дърветата, за което не сте подозирали? Има ли редки видове в парковете ни?

Цеко: Със сигурност се сблъскахме с дървета, за чиято идентичност първоначално нямахме никаква насока и бяха доста екзотични за нас. Относно разнообразието знаехме, че ще е по-малко от това в българската природа като цяло, но по-голямо от това, на която и да е гора, но пак ни изненада приятно. Около 50 вида си беше добра цифра. Интересни за нас видове от „Заимов“ и „Народен“ са: гигантската секвоя - рядко и емблематично дърво от западното крайбрежие на САЩ; клекът - иглолистен храст по принцип срещащ се на над 2000 м надморска височина; гинко билоба - дърво, съществувало още преди 270 млн. години, с красиви листа, а и семена с трислойна обвивка, които могат да заблудят човек, че са плодове; цариградска леска - храст с характерни червено-виолетови листа и дълги люспи около лешниците; каталпите - три вида дървета с големи сърцевидни светлозелени листа, едри, бели до жълтеникави цветове и дълги по 30-тина см. тънки „шушулки“, които са непогрешими и висят и през есента.

С какво може да е полезно за хората това да знаят какви дървета има около тях, освен чисто информативната функция?

Крис: Само с наименованието на дървото в наши дни, човек може да получи достъп до безкраен поток от информация за него - екологично значение, лечебни свойства, начин на отглеждане, както и огромен набор красиви изображения. Все пак не вярвам, че човек трябва да се тормози с учене на имена, освен ако не го влече. Естетиката е достъпна с или без латинското наименование.

Цеко: Разбира се, на първо място, е естетическото удовлетворение. Но освен това, знанието на името на нещо е огромна сила, особено в днешната информационна епоха. Например, някоя част от растението има ли лечебно, хранително или друго приложение (почти всяко дърво има все някакво). Може да добие и повече опит в екстериорния дизайн. При добри знания, в природата човек може да се ориентира какво е местоположението му чрез дървета (надморска височина, близост до водоизточници, природна зона). А и в града ботаници по-лесно и точно се ориентират къде да си правят срещи.

Споделете повече за групата „Парково определяне“ - намерихте ли още доброволци, с които да разширите дейността си?

Цеко: Още в началото много наши приятели бяха радостни да се присъединят към нас и да ни помагат. След създаването на фейбук групата се появиха още няколкостотин последователи, някои от които специалисти, но с времето осъзнахме, че ако сме над 5 човека на място, работата става донякъде неефективна и затова предпочитаме в момента да работим сами.

Имахте затруднение с получаването на писмено позволение от дирекция „Зелена система“ към Софийска община - докъде стигнахте с този казус?

Цеко: След множество преговори и неяснота успяхме да проведем задоволителен разговор с ландшафт архитектът Ралица Манджарова (директор на дирекцията), от който стана ясно, че разрешение да поставяме, каквото и да е по дърветата - няма как да получим и това не зависи от тях. Да поставяме колчета с табелки до дърветата може, но от практически съображение засега няма да го правим. Общината остава с положително отношение към проекта ни.

Една от целите да получите документ беше възможността да кандидатствате по проекти за разширяване на каузата ви. Към какви проекти може да се включите, имате ли отворени врати?

Цеко: Целта е да сме официално одобрени беше да може да разширим проекта с помощта на общината и евентуални спонсори. Например, да работим със специалисти на място, да имаме достъп до официални данни за озеленяването на парковете, да правим по-качествени табелки и в крайна сметка това може да се превърне в общонационална инициатива от страна на общините. Също така за няколко години, може поне в онлайн формат, флората по парковете да стане известна за посетителите. В много западни страни това е практика - решихме, че идва времето това да стане и у нас.

Крис: Като че ли в момента и двамата сме по-фокусирани върху следването в университета, така че нямаме визия за скорошно участие в други проекти. На първо място, трябва да видим дали методът, използван в сегашния проект си заслужава.

Получихте ли подкрепата от организации, фирми?

Крис: Табелките, които поставяме сега в Градската градина са със специална, двупластова пластмаса. Такава се използва по ботаническите градини. Надяваме се те да имат по-голяма издръжливост срещу метеорологичните условия и повече устойчивост срещу човешката сила. За проекта сме спонсорирани от „Биомаг“, а също така работим с „Destructive Creation“ по дизайна, поставянето и документирането.

Цеко: Надяваме се да сме техни партньори и в бъдеще. Благодарим и за подкрепата от страна на приятели, семейство, преподаватели и специалисти!

Как могат хората да се включат  в това начинание?

Цеко: Давайте ни отзиви и предложения, питайте въпроси и пазете табелките - те всъщност са ваши. А ако много искате да видите или да участвате в работата - следете какво публикуваме във фейсбук групата „Парково определяне“.

А сега накъде? За какво мечтаете, какви са плановете ви - вече студенти, с успехи от олимпиади, с подкрепата на много хора?

Крис: Мечтая интересът ми към нещата, с които се занимавам да не изчезне скоро или поне да се замести с друг. Колкото до бъдещето... гледам да го държа възможно по-отворено.

Цеко: Моят път сега е в медицината, закъдето имам амбиции за развитие и решаване на сложни проблеми (като например - как да намеря онзи номер, който получих в Costa Coffee на 14 ноември и после изгубих), но интересът ми към биологията също е по-голям от всякога и няма как да спре да е част от живота ми. Надявам се и инициативата да продължава да расте, също и интересът и любовта на хората към природата.

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/ акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.