Успелите споделят

1 идея

2 Жигули

3-ма приятели

4е до какво може да доведе това?

На прага между тийнгодините и онзи живот на вече отговорен възрастен, на Крис Захариев му хрумва да запечата и отпрати етап от живота си по нетипичен начин. Негови съучастници стават Анастас Шипков и Ясен Атанасов, а това, което им предстои да преживеят заедно, е едно незабравимо приключение, в лутане из отбивките на родната география. В рамките на месец и половина, момчетата обикалят затънтени български села и разкриват тайнствата, които се крият там. Едно приключение е истинско само когато множество фактори са неясни, затова и правилата са прости: без GPS, без хотели, без магистрали, храната и подслонът са на принципа “каквото намерим”. Изгубени нарочно – някъде между бабите, бръснар с двукратна титла “Цар на боба”, изгревите и залезите, с много питане и много слушане, момчетата намират пътя обратно към къщи, за да споделят историята си.

Крис е известен влогър и студент втори курс в НАТФИЗ. Затова и заснемането на приключението е толкова естествено, колкото е несъзнателният дихателен процес. Може да проследите епизодите от уеб сериите тук.

Как би се описал с една дума?

Мечтател.

А онази България, в която се изгуби?

Дом.

Освен географски, изгубвахте ли се в превода на чудати диалекти?

О, да! Особено в Родопите възрастните хора имат изключително интересен, но различен за разбиране диалект. Много интересно беше, че чудат диалект (смесица от влашки, сръбски и български) имаха и хората от село Ново Село, Видинско. Там се запознахме с художник, който ни подари книжка с вицове, написани от новоселци, като под всяка страница има речник!

Какви суперсили притежават хората от малките селца?

Суперсилата им е в това да притежават огромни сърца. Още преди да знаят името ти са готови да те нахранят, облекат, приютят и посрещнат твоята нужда. Това беше едно от нещата, което толкова ме учудваше! Да, носи се някакъв мит, на когото почти никой не вярва, че българите са гостоприемни хора. Но когато преживяваш тази безрезервна гостоприемност ден след ден в продължение на месец и половина, виждаш, че това не е просто мит. Българите имат огромни сърца, особено по селата.

Имаше ли моменти на отчаяние?

Абсолютно! Всеки път когато колата ни се разваляше, или когато мислехме, че няма смисъл, в това, което правим, защото нищо интересно не ни се случва! Но обикновенно много скоро след тези моменти на отчаяние идваха най-невероятните решения на проблемите ни и най-интересните случки!

А такива, в които си казвахте “Ето за това си заслужава всичко”?

След всяко отчаяние! Всеки изгрев, всеки залез. Всеки човек, на когото успяхме да помогнем или да зарадваме!

Кое е най-ценното, което ще извлечеш от приключението?

Научих доста важен урок - трябва да спра да се притеснявам за случващото се около мен. Независимо колко невъзможна или неясна изглежда ситуацията пред нас, всичко се нарежда. Беше притеснително да се събуждам всяка сутрин, без никаква представа къде ще заспя довечера и кого ще срещна по пътя. Но Слава Богу всичко се нареждаше по невероятни начини. 

Ако можеше да режисираш света, какво би направил?

Бих направил залезите по-дълги.

Ако бях филм, щях да съм…

…“Изкуплението Шоушенк”

И това не е всичко за Крис. Той много пъти е участвал в инициативи, подкрепящи хора в нужда. И много пъти е служил за вдъхновение и пример на други хора.