Кристиан Петров: Защо учим, ако не решаваме истинските проблеми?
Кристиан Петров е изявен и отговорен ученик. Изключително ентусиазиран и отдаден на учението, той взема участия и се класира в националните кръгове на олимпиади и състезания по математика, философия, литература, гражданско образование, география и финанси. Заедно със свои съученици и с подкрепата на страхотните си учители, Кристиан участва в конкурса "ImagineEU" на Европейската комисия. Инициативата е насочена към младежите от всички държави членки на Европейския съюз, като има за цел да насърчи младите хора да представят свои идеи за политики на европейско ниво. А съвсем скоро, Кристиан се завърна от град Копаоник - Сърбия като бронзов медалист от X Европейска олимпиада по география. Повече за Кристиан и на какво се дължат успехите му, може да научите от следващите редове на нашето интервю.
Кристиан, ти си изключително изявен ученик! Какво е водещо за успехите ти? Кой или какво те мотивира и вдъхновява?
С всичко, с което се занимавам, подхождам изключително критично към себе си. Не мога да проследя откъде тръгва тази нишка, но честно казано никога не съм се задоволявал с това да стоя на едно място. Винаги съм искал да се състезавам със себе си и да надскачам постигнатото преди това.
Това обаче не е преследване на успехи на всяка цена, а е търсене на предизвикателства или желанието все да съм „в екшъна“, както се шегувам. Училищните години за мен са времето, когато младите хора могат да изпитат себе си, границите си. Затова участвам в толкова много състезания, за да разбера къде са силните ми страни. Свободно експериментирам с всичко. На тази възраст никоя грешка няма значение, това е времето да се бърка. Разбира се и да се вземат поуки, иначе не би имало смисъл.
Това, че постоянно всичко около мен е изключително динамично, би дошло в повече на всеки друг, но имам изключително добра среда, както у дома, така и в училище. Родителите ми винаги са готови на компромис с личното си време, с работата си, със самите себе си, когато стане въпрос за състезание. Радвам се, че и доста учители са също толкова всеотдайни - знам, че лесно мога да намеря подкрепа за всяко начинание. Така че мога да кажа, че вярата на хората около мен във възможностите ми е движещата сила за постигането на успехи!
На снимката: Кристиан с наградата си от конкурса за есе на Министерство на правосъдието на България "2022: Човешките права - онлайн и офлайн".
Тази година си дванадесети клас. Какво ти предстои? Как ще продължиш обучението си? Към каква специалност си се насочил?
Скоро разговарях с близък за мен човек за това, че последната година в училище най-вероятно ще маркира края на всички състезания само за да осъзная, че истинските предизвикателства тепърва започват.
Оттук нататък ще концентрирам усилията си върху завършването, след което ще кандидатствам за университет. В последната година успях да постигна доста успехи в областта на географията и успях да я опозная не просто като учебен предмет, но и като научна дисциплина.
И в двата плана тя е много повече от познаването на държави и столици. Днес е занимание, натоварено с изключително сложната задача за постигане на устойчиво развитие на обществото, което изисква интердисциплинарни подходи при решаване на комплексни проблеми. Геогафията е и поле за иновации!
Дължа много и на Денис Урумов, с когото бяхме част от разширения отбор за Международната олимпиада по география предходната година, който откри за мен света на геопространствените технологии - едно сравнително ново поле за науката. Именно с това смятам да се занимавам занапред. Смятам да продължа обучението си в България, в Софийски университет.
На снимката: Кристиан, заедно с ръководителите на отбора Теодор Костов и Димитрина Докимова. Кристиан спечели бронзов медал на Европейската олимпиада по география в Сърбия.
А как се виждаш след 10 години?
Чисто в образователен план, по това време вече трябва да съм завършил магистратура. Иска ми се да се занимавам с наука, така че бих продължил обучението си, за да придобия и образователно - научна степен „Доктор“.
В личен план се надявам да имам много пътувания - нещо, което изключително много харесвам. От малък правя планове за пътувания и винаги се вълнувах, когато със семейството ми отивахме на ново място. Може би от пътуванията идва интересът към географията. Ще се радвам да има с кого да споделям интересните преживявания тогава.
Очаквам, че ще съм щастлив, успешен и ще мога с уменията си да допринасям за обществото.
На обществото ни му трябват млади хора, които да остават или поне да се завръщат, за да видим страната си по-развита, по-благополучна.
И все пак, „Да бъде или да не бъде култура“?
Да се върна в началото - успехите нямат смисъл сами за себе си. Нито пък образованието, видяно като научаване на факти. Образователната система трябва да подготвя будни граждани, които освен да са вгледани в решаването на собствените си проблеми, да могат и да се оглеждат около себе си и да забелязват други такива.
Оттам и въпросът: „Да бъде или да не бъде култура?“, който аз и съучениците ми Борис Илиев и Тома Тасев зададохме чрез триминутния си видеоклип, с който участвахме в състезание на Европейската комисия за младежки политики. На нито един от трима ни, множеството сгради с историческа значимост в градовете ни, не ни правят особено добро впечатление. Това е буквално рушаща се история. Стените, които са съхранявали с години революционните идеи на Възраждането, слушали са стиховете на класиците ни в литературата, създавали са акустика за музиката на композиторите ни, днес са стени на вандалите, ако изобщо са останали и ги има.
Може би проблемът не е толкова в институциите, колкото у нас хората, които подминаваме тези сгради, в най-лошия случай ги вандализираме, но никога не се замисляме как можем да помогнем. И макар че предложението ни не се класира сред първите три от общо над 380, за да може да бъде разгледано на по-висша инстанция, оценяваме работата си положително - десетки хиляди хора прочетоха за идята ни, изгледаха и изслушаха видеоклипа ни и интервютата, в които участвахме.
В средата на април участвахме и във форума за културно наследство на организацията „Ти си Сливен“, от която ни поканиха да споделим опита си. Там изразихме надежда, че паметниците на културата могат да заслужат своето достойно място. Все още смятам, че има място за оптимизъм, ако продължаваме да говорим за този проблем и се опитваме да го решим.
Пред какви предизвикателства са изправени днешните ученици? Съвременните ученици имат ли желание да учат?
Съвременните ученици сме изправени пред изкушението на леността. Светът около нас е толкова динамичен, пъстър или поне ни се представя за такъв чрез социалните мрежи, че ни се иска просто да спрем и да го гледаме, да му се радваме, без изобщо да участваме в него.
Всичко в момента изглежда толкова лесно, че се прокарва тенденцията, че няма смисъл от образование. За моя радост виждам и мои връстници, които имат цели, надхвърлящи ежедневното. На състезанията съм заобиколен от хора, които виждат смисъл в това, с което се занимават и преследват мечтите си на всяка цена. Това са млади хора, които искат да бъдат полезни и правят всичко възможно, за да са такива.
И точно в това е ключът, пробването на много неща ни показва колко още има отвъд. Най-голямото предизвикателство е това да не си излишен. Затова заниманията с най-различни неща обогатяват човека - правят го способен да анализира всеки проблем многостранно и да вижда решенията!
Какво ще пожелаеш на читателите ни?
Вярвам, че много амбицирани млади хора четат статиите ви. Нека те не им се струват като възхвала на чужди успехи, които да смачкат самочувствието им. Напротив, всеки трябва да знае, че с достатъчно постоянство всичко е възможно. И всичко е твърде малко. Бързите удоволствия, които все повече ни се предлагат, не струват нищо пред радостта от успеха, постигнат с много труд.
Нека разберем също, че призовите места не трябва да са самоцел. За мен осъзнатата грешката е много по-ценна от всеки медал. Освен това не бива да оставаме безразлични към заобикалящия ни свят, към обществото.
Защо учим, ако не решаваме истинските проблеми?
Снимки: Личен архив Кристиан Петров
