Успелите споделят

За петнадесета поредна година България ще има свои младежки делегати към ООН и ти можеш да си един от тях. Кандидатствай тук до 16 април, ако си на възраст между 18 и 29 години и искаш да участваш и взимаш думата на най-високо междуправителствено ниво. Самото участие в конкурса ще те предизвика и срещне с впечатляващи хора, от които има какво да научиш за дипломацията, младежкото представителство и работата с международни организации и институции. Повече ще ти разкажат настоящите младежки делегати Кристиана Стоянова и Тодор Рогошев.

Защо да кандидатстват младежите за тази позиция?

Кристиана: Програмата е чудесен пример за младежко участие и осигурява представителство на младите на национално и международно ниво.

Тодор: Преживяването е страхотно. Надявам се следващото поколение младежки делегати, за разлика от нас, да работи в мандат без пандемия и да посети Ню Йорк. Контактите, които се създават, също са изключително важни. В рамките на програмата се запознах с невероятно стойностни хора, на които винаги може да се разчита. Най-ценно от всичко е, че са наши съмишленици, които имат сходни идеи и цели като нас.

Уменията и знанията, които ще усвоят дори в рамките на самия конкурс, са несравними. С всеки следващ кръг кандидатите ще научават повече за начина, по който работи ООН. Това е безценно знание за студенти по международни отношения, международно право, а и за всички останали.

Кристиана: Кандидатстващите също допринасят за програмата в зависимост от своя опит. Могат да оставят своя отпечатък. Това е петнадесетият юбилеен конкурс и вече се е натрупала интересна група от алумни делегати. Нямам търпение да се запозная с всички активни млади хора, които ще се решат да кандидатстват. Заедно можем да направим света по-добро място.

Какво ви донесе най-голямо удовлетворение в работата ви като делегати досега?

Кристиана: Мандатът ни все още не е преполовен, но моят личен връх предвид цялата обстановка е възможността да разговаряме с хора от целия свят, включително и високопоставени служители на ООН. В моя случай това беше интервюто със заместник-главния секретар на ООН Амина Мохамед. Никак не е добре, че сме в ситуация на пандемия, но от друга страна това ни даде възможност да се включим в разнообразни срещи и да говорим с най-различни хора.

Тодор: За мен беше това, че независимо от всичко, което се случва по света, винаги ще има възрастни, които искат да чуят младите и да вземат предвид нашето мнение. За мен най-силният момент досега е срещата на Групата на приятелите на децата и ЦУР, организирана от УНИЦЕФ. Изпълнителният директор на организацията влезе в отворен разговор с всеки един от нас. Тази година за първи път младежки делегати се включиха в такава среща заедно с тези от Люксембург.

Бихте ли споделили за съвместна ползотворна работа с младежи досега в мандата ви?

Кристиана: На национално ниво най-вдъхновяваща за мен беше младежката академия на Национален младежки форум, където успях да се запозная с около 40 младежи из цялата страна.Там можеше да си изберем един казус, да се подготвим. Имах възможността да чуя всякакви казуси от малки и големи места в България, което беше много интересно.

Тодор: На международно ниво бих отличил най-вече срещите ни с други младежки делегати към ООН. Иначе аз също си мислех за срещите ни с младежи в България. Едно от нещата, които двамата с Криси искаме да осъществим, е докосването до възможно най-много млади хора. По този начин искаме програмата да има повече легитимност - не само в големите градове, но и навсякъде в България. Това тепърва предстои.

Мислели ли сте за по-малки населени места, където бихте отишли, и ако да, защо точно там?

Тодор: Бих посочил Кюстендил и Смолян. През последните две години ми прави впечатление, че в Кюстендил има много млади хора, които са много будни и активни, опитват да се включват в повече инициативи на национално ниво. Наскоро участвах в среща и дебати, част от един еко формат. Там преподавателка от Кюстендил каза, че има деца, които искат да правят неща, но нямат къде. С удоволствие бих направил среща с младежите от Кюстендил, за да поговорим какви са проблемите им, какво искат да видят, по какъв начин могат да го постигнат, как могат да участват в процесите на вземане на решение, как могат да подобрят родния си град. Това е нещо, с което бих се ангажирал например.

Кой конкретен приоритет бихте отличили във вашия мандат до момента?

Кристиана: Участието на младежите в процесите на взимане на решения. Предишните години все така са излизали образование и заетост, но този приоритет се открои в нашия мандат. Както Тодор каза, бихме искали да видим как можем да овластим младите хора по места, какво може да се направи на местно ниво. 

Тодор: Позицията, която представляваме в ООН чрез нашата реч, произлиза от национална анкета. Тя зависи от това колко са ангажирани младите хора, колко са въвлечени в това да участват. Участието им малко или много влияе на цялостната позиция на България на международно ниво.

Кристиана: И образованието, и заетостта са свързани с участието на младите хора в процесите на взимане на решения. Гражданското образование е част от това младежите да са компетентни и да знаят как да взимат участие. 

Тодор: Образованието и заетостта не са по-маловажни за нас като приоритети, но през последните няколко години речите на предшествениците ни винаги засягат образованието. Ние продължаваме да работим по тази линия и образованието всяка година стои на дневен ред, обсъждаме варианти как да се подобри, извеждаме добри практики. 

Коя според вас е най-належащата иновация в образованието? Какво конкретно би могло да се приложи като добра практика, за да имаме по-качествено образование?

Тодор: От гледна точка на висшето образование има нужда от повече практически умения и методика на работа, отколкото просто да се назубрят неща. Това е една от основните разлики на висшето образование в София и Пловдив в сравнение с това в Оксфорд, Нант, Бордо. В моята специалност "Право" до голяма степен учим закони и се съсредоточаваме върху това да заучаваме правила и разпоредби, които след две години може да са променени. В чужбина много повече се набляга на изграждане на аргументи и прилагането им, на знание за начина на работа на институциите. Мисля, че всички специалности в България имат нужда от повече практическа насоченост.

Кристиана: В момента съм учител в основно училище. Преминаването към усвояване на компетентности и умения би се отразило много добре на децата и образованието им, а също и на начина, по който се привличат нови учители за работа. Да се акцентира върху уменията, които те имат, и какво искаме да виждаме в класните стаи. Да се търсят хора с конкретни умения и компетенции за сметка на дипломите им.

Тодор: Ако накараш един младеж да прочете една книга, той ще знае тази книга. Ако го научиш на умението да чете, разбира и осмисля какво е значението на прочетеното, той най-вероятно ще прочете много повече.

За съжаление, вашият мандат е белязан от глобална пандемия. В какво се изразява виртуалният характер на делегатската работа? Какво и как се промени?

Кристиана: Положителното е, че имаме достъп до всякакви срещи, които се случват навсякъде, по всяко време, независимо от географското положение. Изведнъж дискусии, кръгли маси и панелисти от целия свят станаха достъпни. Това увеличи портфолиото от събития, на които можем да отидем. Нормализирането на виртуалната среда за срещи даде достъп и на нас до повече младежи. 

Тодор: Може би най-големият проблем е липсата на личен контакт. Това се отразява на работата ни, формализира я през екран и документи. Губи се човешкият елемент, който е изключително важен в работата на ООН. Може би най-хубавото на това да си младежки делегат към ООН е срещата с хора от други държави. Осъзнаваш, че те имат същите мечти и искат най-доброто за своя народ.

От делегатите преди нас сме чували за неформални срещи на кафе преди заседанията в ООН, разказват повече за държавите си. В настоящето личният контакт и обмен са много по-малки предвид обстоятелствата. В много държави се съсредоточават върху пандемията и нарастващите конфлитки, поради което се обръща по-малко внимание на младежкото участие. Тази година имаше доста по-малко участващи младежки делегати в Комисията за социално развитие, отколкото в предходни години.

Кристиана: Бих добавила, че не всички младежи имат достъп до дигитални устройства за включване. Онлайн срещите и инициативите ни не могат да достигнат до абсолютно всички.

Какво предстои до края на годината в мандата ви като дейности и кампании?

Тодор: Срещите с млади хора по места. Нямаме физическата възможност да бъдем във всяко населено място из България, но ще се постараем тази година да организираме колкото се може повече такива срещи, включително онлайн.

Кристиана: Партнираме си с Национален младежки форум, за да направим допитване до общините в цялата страна. Искаме да разберем дали те имат младежка стратегия, консултативни младежки съвети. Надяваме се да излезем с една стегната информация, която да представим на кръгла маса с добрите местни практики на младежко участие.

Тодор: Подготвяме се и за участието си в Трети комитет на Общото събрание на ООН, където ще защитим интересите и приоритетите на младите хора в България. Сега най-важното е да изберем бъдещите български младежки делегати към ООН, с които ние ще работим, тъй като все още сме в активен мандат.