Успелите споделят

Запознай се с Кристина Стоянова – млад творец, който набра скорост с изложбата си на птици-аристократи. Тя ще ти разкаже повече за себе си и за това какво е да рисуваш и работиш в България, какво я вдъхновява и какво я мотивира да не се отказва от идеите си.

Вярваме, че доста хора вече те познават, особено в творческите среди. Все пак, разкажи ни накратко за себе си.

Колко пък да ме познават (усмихва се). Графичен дизайнер съм за пари, а за душевен мир рисувам. И май няма кой знае какво друго за разказване.

Кое е първото нещо, което си спомняш да си нарисувала?

Огромна (според представите на едно 5-годишно дете) купчина рисунки за 56-тия рожден ден на баба ми. Рисувах тайно, все се криех. Имаше всякакви - парфюми, рокли, глобус... Явно съм имала едно на ум, че не мога да я впечатля с качество, затова бях наблегнала на бройката.

Какво не обичаш да рисуваш?

Няма такова нещо, но има неща, които просто не разбирам. Като драконите например, пълна мистерия - как работи, коя част къде трябва да е, кое колко е голямо. Все ми казват, че имам пълна свобода и мога да го нарисувам с крака на лицето, но ми се иска един ден, когато рисунките ми оживеят, да могат да водят пълноценен живот (смее се).

Как дойде вдъхновението ти за птиците-аристократи?

Как дойде - не зная. Бях нарисувала вече доста птици и ми се искаше да направя и няколко по-тежки, с характер и мнение за нещата, да не са лекомислени.

Нарисувай ни нещо за 1 минута.

Какви са бъдещите ти проекти и къде можем да видим нещата ти?

Нямам бъдещи проекти. Каквото ми хареса - включвам се. Единственото планирано е успешно да се превърна в магистър, затова в момента работя предимно върху дипломната си работа. Част от нещата ми можете да разгледате в Behance и Tumblr.

Лесно или трудно е да се реализираш като художник в България?

Аз не работя точно като художник, така че нямам представа. Много хора се оплакват колко е трудно, но всеки сам си го прави трудно. Ако го искаш - сядаш, рисуваш, даваш всичко от себе си и става. Тези, които разправят колко е тежко, обикновено ги мързи или нямат желание да станат наистина добри.

Имаш ли ритуал преди, по време или след започването/завършването на даден проект?

Ритуал не, но съм доста стриктна към себе си, така че по-скоро са малки задължения. Всяка вечер от 23:30ч до полунощ чета 10 страници. Минимум 4 вечери в седмицата рисувам. След всеки по-голям проект правя около 10-тина вечери калиграфии, за да си разнообразя. И всеки път, когато си получа парите от някой фриланс проект, си купувам нещо хубаво, защото съм си го заслужила!

Какво те вдъхновява?

Всичко и нищо. Не вярвам във вдъхновението, не го чакам да дойде. То е за хора, които рисуват пейзажи върху платна в стари дървени къщи. Но същевременно обичам тежки драми, в които всички умират точно преди щастливия край. Да пътувам по затънтени места. Да си говоря с хора - познати и непознати. Тези неща ме зареждат с много енергия и желание да творя.

И като за десерт: кучета или котки предпочиташ?

Не съм яла нито едно от двете, но имам куче. Най-милото братче, вечно заето и искащо внимание. Ачо-Глупачо му викаме. Към котките имам лека алергия и огромен страх, който съм развила през обграденото си от котки детство.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Животът на един български художник

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.