Успелите споделят

Докато дипломната работа на голяма част от прясно завършилите студенти е съпроводена от домашен арест, купчини с подчертани хартийки или по-модерният вариант на куп отворени табове, тази на Кристияна Брънзалова има друг вкус. Това е онзи вкус на опазено народно наследство гарниран с вдъхновение. Макар че първоначалното задание на българката, завършила магистратура "Архитектурен дизайн" в Политехническия университет в Милано, е да вдъхне живот на изоставени хитлеристки сгради, архитектурното решение на съдбата за нея е друго.

Животът я тегли към Родопите, където тя се влюбва в старото училище "Св. Св. Кирил и Методий" в село Хвойна, проектирано от арх. Боян Чинков. Училището не функционира като такова от около 10 години. Това, което следва е цялостно себеотдаване на един проект, който се намества удобно в сърцето на Кристияна. За това как вдига цялото село на крак в ритъма на хорото и в името на каузата си, за архитектурата, живота и огъня, ще ви разкаже самата тя.

Каква е архитектурата на твоя живот?

С много дебели родопски зидове в основата си и европейско влияние.

Изграждане на нещо от нула или реставрация?

И двете! Да строиш от нулата, съобразявайки се с заобикалящата среда е нещото, което един архитект трябва да прави. Но да строиш от нулата не значи, че имаш пълна свобода, а просто, че конструктивно зданието ще е ново и, че можеш да се възползваш от изобретенията на 21- ви век. Това не ти дава право да игнорираш съществуващото наоколо.

Реставрацията е още по-интересна, защото трябва да се съобразяваш с абсолютно всичко. Периода на строителство, използвани материали, предишни функции, история на сградата и района. Получава се така, че първо не знаеш нищо. После минаваш през период, в който имаш прекалено много информация. А най-накрая, ако си добър, успяваш да анализираш всичко и да създадеш един краен продукт - естествено продължение на жизнения път на постройката.

По този начин пишеш още една страница в историята ѝ и я предаваш на бъдещото поколение във вид, годен не само за употреба, но и за развитие. 

Какво те вдъхнови да реставрираш училището в село Хвойна?

Корените ми, дядовците ми, Родопите и любовта към старата Архитектура! 

Моят род е много стар.  Едно време, когато децата са взимали като фамилии имената на дядовците си, за да се премахнат фамилии, произтичащи от турски думи, дядо ми Петър е успял да докаже, че фамилията "Брънзалов" е чисто българска. Произлиза от Източните Родопи от мой пра-родител, който е бил заможен, но е имал щерка и е казал, че който я иска за жена ще вземе нейната фамилия. По този начин се е запазило името ни. Чичо ми Елен Вулджев, чиято майка е Брънзалова, дори има родословно дърво, което проследява рода ни до този човек. 

Освен това, моят пра-пра-дядо и моят пра-дядо са преподавали в училището в Хвойна. 

Как се вдига цяло село на крак в името на каузата ти?

Често ме питат. Всъщност и аз не знам отговора. Получава се така, че аз просто правя каквото правя, пък те хората се увличат по мен. 

Във всеки човек има плам, който като се събере с други пламъчета се превръща в огън и става пожар. 

Проектът е административно възпрепятстван. Какви са опциите на този етап?

Проектът е в застой, но е установен диалог с администрацията, от която очакваме само положителни резултати. Имахме подкрепа за миналия фестивал, и тази година очакваме същото. Може би, за да сме по- коректни трябва този въпрос да бъде насочен и към стопаните на сградата, защото аз нямам реално никакви правомощия. 

Говоря единствено и само за себе си и мога да кажа като представител на фондацията какво бихме могли да направим. На мен и на хората от селото проектът ни е важен, защото сме емоционално свързани, но административно погледнато това е едно затворено от 10 години училище и никой не би искал да хвърля енергия и средства в него. В нашия случай средствата са малко, но административно има много за вършене. Трябва да бъде направен оглед от оценител, който да направи становище какви ремонтни дейности трябва да се случат, след което да се наеме фирма.

Настрана от бюрократичните стъпки, като следствие от дружните усилия на всички, вече има официално запитване за покупка на сградата. Последва и изнесен общински съвет в селото, където хората, строили чрез самооблагане тези храмове на знанието, апелираха най-новата училищна постройка да не бъде продадена, а дарена, за да бъде събудена за нов живот. Това вероятно няма да стане, но сега се надяваме да бъде дадена адекватна цена, за да се случи реално сделката. Стискайте палци!

Имаш собствена фондация. Разкажи ни повече за нея и как набирате средства?

Фондацията се казва „Даскал Брънзалов”, кръстена на моите дядовци, които са били учители в село Хвойна и са крачели именно по коридорите на тези сгради, които днес искам да спася от ударите на времето. Предметът на дейност на фондацията е доста обширен, като основната дейност е изследване и опазване на сгради с отличителна архитектурна стойност в района на Рупчос (с. Хвойна, с. Павелско, с. Малево и с. Орехово). Също така ние искаме да опазим културното ни наследство и традиции, като ги пренесем в днешни дни. 

Като плод на всички тези цели, които сме си поставили, се роди фестивалът „Камък върху камък ще остане”, който ще се проведе за втора година през предпоследната седмица на месец август в село Хвойна.

Миналата година дойдоха групата, към която аз танцувах в Милано - „Нашенци”, към „Асоциация за българска култура” с председател моята близка приятелка Радослава Недялкова. Участваха и местни групи от Хвойна, Малево, Асеновград, Манастир и Кърджали. В училището имаше експозиции на предмети, намерени в самата сграда, илюстрации, както и фотоси на родопска сватба, предоставени от сдружение „Нишан”, моят проект за училището и др.

Тази година ще е по-интересно. Подготвяме пиеса на тема родопска сватба, която се нарича „Хвойна тайм”. Пише я Мица Пепеланова, която е завършила Етнология в Пловдив и е с Хвойненски корен. Цялата пиеса ще е именно на рупски диалект, но не очаквайте тежка, драматична сватба като от старите ленти. Ще има много смях, много диалектни лафове, двама жениха и една открадната булка.

Колкото до събирането на средства, честно казано е много трудно. Трябват ни спонсори, които помогайки да си направят реклама, например, но аз и хората, които работим по фондацията не сме професионалисти и още не знаем как стават тези връзки. А хората не вярват на благотворителни кампании и ги разбирам. Затова се опитваме да измисляме начини да предлагаме нещо в замяна на дарението - тениски, книги, представления, тн.

Дипломната ти работа ще бъде ли прекроена?

Дипломната ми работа е на разположение на всеки! Единственото условие е да бъде използвана за основа на една съвестно изпълнена реставрация. Държа да подчертая дебело, че това не значи сградата да остане в абсолютно идентичен вид! Ако някой иска да научи повече, какво имам предвид, да заповяда август месец в село Хвойна, където ще обясня всичко подробно, както са ми го предали на мен в Италия.

Чертаеш ли бъдещи проекти? Какви?

Разбира се! Едно по едно нещата ми се случват. Вече имам работа, която много харесвам. Следващата стъпка е дом, семейство, изобщо един стойностен и смислен живот в България, за който копнея вече 6 години откакто съм започнала да пътувам.

Какво те кара да се усмихваш?

Всичко! Но в последно време едно момче, което се сеща да ми купи кафе рано сутрин, въпреки че не съм го помолила.

Предпочитан архитектурен стил?

Нямам. Архитектурата е много комплексно изкуство, за да мога да определя. Всеки стил е повлиян от други. В момента около проекта на арх. Боян Чинков ми харесват модернистичните сгради. Преди това ме увличаха ултрамодерните здания на „стархитекти” като Заха Хадид, но когато отида в Родопите изведнъж си представям как си купувам стара каменна къща и я реставрирам.

Мисля, че един пълноценен архитект би трябвало да се интересува от всички стилове, за да открие своя рано или късно. 

Красотата е...

Любов!

А успехът?

Да постигаш личните си цели, без да ставаш циничен и да жертваш отношенията си с хората около теб по време на процеса. Аз все още се уча на това. На 24 години си мислех, че ще знам всичко как става, но уви…