Интервюта

Валентин и Диляна Величкови, по-известни като Гибелините, от години живеят в Берлин, но връзката им с България никога не е прекъсната. Напротив - двамата принадлежат към онези съвременни културни дейци, които отдават всяка свободна минутка, за да посяват любовта към България отвъд границите ѝ. Така след цяла сюрия концерти, турнета и културни мероприятия в Германия се ражда и идеята за Кукер Берлин, за който днес ще разкаже Валентин.

Как се роди идеята за Кукер Берлин? Разкажете ни повече за пространството и философията му.

Кукер Берлин се роди в отговор на пандемията през лятото на 2020, когато невъзможността да се случват събития ни принуди да преосмислим как бихме могли да продължим да бъдем полезни на българската общност в Германия и в частност тази в Берлин, предвид всичките промени и ограничения. 

Мултифункционалното пространство за българска култура и изкуство се намира в сърцето на Кройцберг, където различни култури намират пресечна точка и представят своите традиции по съвременен начин. Сградата в Бергманкийц сама по себе си е забележителна. Построена е през втората половина на 19 век, като през последните години се превъплъщава в музеи, галерии, концертни зали, филмови студиа.

Какво в българската култура оставя най-силно и трайно впечатление у чужденците според вас?

Гордостта и целеустременото желание да запазим традицията през поколенията е нещото, което прави най-голямо впечатление у чужденците, които ни посещават. 

Често ни се налага да разказваме какво са кукер, шевици, хоро. Опитваме се да ги представим по един съвременен начин чрез визуализация и език, подходящи за времето и мястото, в което се намираме. Една от изключителните черти на Берлин е, че хората тук са особено широкоскроени към различни култури и изкуства, затова и често ни изненадват с истории за техен личен досег до Балканите и България.

Къде откривате Балканите в Берлин? А Берлин на Балканите?

Балканите в Берлин са силно изразени на тези места из града, където има формирани ядра на балканските общности. Разбира се, първата асоциация би била кътчетата с типична за нас кухня - дюнерджийници, баничарници, кръчми. 

Доскоро атмосферата на Балканите беше отлично представена и на балканските партита на наши колеги, които събираха много хора от най-различни националности. Очакваме съвместната ни работа с тях отново с голямо нетърпение! 

Берлин на Балканите са местата, където излизаме от комфортната си зона, ставаме малко по-толерантни и приемаме всички със своите особености и различия.

Бихте ли ни разказали за инициативата си "Книга за книга"?

“Книга за книга” е пресен пример за това, че когато една врата се затваря, се отваря друга. През зимните месеци, когато всичко беше затворено, решихме да си разменяме книги на български език, като идеята беше да предадем нататък книгите, които вече сме прочели, за да получим нови, които нямаме откъде да закупим тук на момента. Оказа се, че за кратко време събрахме доста книги от дарения и мястото, предвидено за тях, беше недостатъчно. 

По пример на уличните читални решихме да построим една собствена такава, в която можем да съхраняваме събраните книги и в същото време те да бъдат достъпни за всички. Чрез дарителска кампания събрахме нужните средства и отворената библиотека с български книги в Берлин е вече факт. С подкрепата на доброволци създадохме и онлайн регистър с всички налични издания, а отпечатването на първите напълно безплатни персонализирани читателски карти, за които вече получихме множество заявки, ще се случи още този месец.

Известни сте и като „прозорец“ за българска музика на германска сцена. Кой концерт на българска банда или изпълнител в Германия е оставил най-хубав спомен у вас?

Без съмнение съвместният концерт на П.И.Ф. и Остава през май 2015 г. остава най-скъпият за нас. Както каза Димо от сцената на култовия берлински клуб Лидо тогава: “Колко хубаво е хората да пеят песните ти”. Тогава стотици българи пееха “Приказка” и “Колело”, а местните техници не можеха да разберат и дума, но бяха впечатлени от това, как публиката и артистите изглеждаха като едно цяло. Тази сплотеност се запечата в сърцата ни и служи за мотивация да продължаваме и ние да бъдем в ролята си на хората зад сцената.