Култура

Общо 577 села в страната нямат население или в тях пребивават едноцифрен брой жители, показват данните на НСИ към края на 2020 г. В сравнение с 2019 г. селата са с 40 по-малко, а 164 са тези, в които няма нито един постоянен обитател.

Но фона на тези данни ви разказваме една история за възраждането на селото. Полите на Еленския балкан приютяват китното село Блъсковци. През 2013 г. постоянните жители в селцето са едва 13, седем години по-късно те наброяват 31. Пандемията от COVID-19 също спомага за завръщането към селото и населението започва да се покачва. Така с малки стъпки любовта и носталгията към родния край дават нов живот на Блъсковци, духовността, бита и културата му са в подем, а доказателство за това са усилията на местните да възстановят превърнатите в руини църква и читалище.

Пет години са били нужни на общността там, за да успеят да превърнат двете доскоро порутени сгради в уютни средища с кипящ културен живот. В миналото църквата и читалището в селото са били построени изцяло от труда и даренията на местните хора, но отпечатъкът на времето в почти обезлюденото село си казва думата. Дупки в пода и тавана, капещ покрив и счупени прозорци са само част от щетите, които имат занемарените сгради само допреди броени години. За щастие, също както в миналото, с общи усилия хората успяват да възстановят своите храмове на духовността и културата.

Така вече на всеки празник местните отново споделят своята радост и утеха в храма, където все по-често се организират сватби и кръщенета, а читалището посреща бурна вълна от обществена дейност.

Прииждащите млади хора от страната и чужбина в сгушеното селце в Еленския балкан участват активно в местните обичаи и посещават редовно новообновените сгради на Блъсковци. Именно те дават надежда, че усилията на всички са си заслужавали и направеното до момента ще бъде съхранено за бъдещето.

Междувременно ви съобщаваме за една хубава новина за Дунавския лимес. Древната граница на Римската империя по поречието на река Дунав получи статут на обект на световното наследство на ЮНЕСКО. Решението дойде по време на заседание на Комитета по световното наследство в китайския град Фуджоу.

Според председателката на германския комитет на ЮНЕСКО Мария Бьомер:

 "Река Дунав е била не само естествена граница за римляните, но и важен път за стоки и особено за идеи."

Римският лимес започва от Великобритания, преминава през Централна и Източна Европа до Близкия изток и Северна Африка, а целта на всички държави, през които преминава, е цялата граница от 6000 километра да получи статут на световно наследство. За съжаление, взетото решение към момента не включва целия Дунавски лимес, който продължава на изток през Хърватия, Сърбия, България и Румъния.

Досега статут има лимесът на границата през някогашната провинция Горна Германия, също и на Долна Германия, който минава от Северно море през Нидерландия и Германия, Великобритания за Адриановия и Антониновия вал.