Сцената

Иваничка Колева е на 48 години от село Димча. Майка на двама сина. Обича поезията, кулинарията, туризма и природата. Професионално се занимава с местна администрация. Първите ѝ поетични опити са още от ученическите години. Първите ѝ публикации в местният вестник „Павликенски глас” са от 1990 г. Написала е повече от 100 стихотворения на различни теми, но любимата ѝ тема е родният край и бащината къща. Автор съм на десетки статии в регионални и други вестници. Изпратила ни е две стихотворение за нашата рубрика "Сцената" с надеждата те да се харесат на аудиторията. Мнението на читателите спрямо двете стихотворения ще ѝ даде насока дали да издаде собствена книжка със стихове.

К Ъ Щ А

Много, много къщи в село има, но една е свидната за мен: Тази, дето от съня ми взима и е в мислите ми всеки ден.

В топката чемширова блещукат ситни капки утринна роса, рози в сред градината се пукат и на мама чува се гласа.

Татковата брадвичка притупва, свечерява, духва северняк и игриви пламъчета хукват по стените, до тавана чак.

Неспокойно чайникът шушука със запарен и задъхан стон: „Не отивай на далеч от тука, че това е родният ти дом.”

Много, много къщи има в село, но една е в мен, като сърце. Там ме срещат бащиното чело и на мама топлите ръце.

НА СЕЛО

Под стряхата на бяла селска къща душата ми сезоните прегръща. Ту зайче слънчево край мен играе, ту вятър ми косите размотае.

Под снежни гугли гушат се комини. Погачи месят сръчни домакини ухае вред на ябълки сушени, а на бюфета – дюли наредени.

Жужат, жужат пчелици работливи жълтеят класове по житни ниви, в лозята кехлибарни капки греят, високи слънчогледи се люлеят.

В далечината, листнали букаци снаги издигат като баш юнаци. Край тях звънливи ручеи бълбукат, под суха шума гъби шапки пукат.

Гугутка гука в клоните на бора, гърненце глинено краси стобора, а на смокиня в шарената сянка унесло се е коте в сладка дрямка.

Гердани нижат лястовици млади и слънцето разпалва буйни клади. из гъстите треви щурец свирука а аз, се радвам, че живея тука.