Лъчезара Николова: Търсете, опитвайте и намерете най-доброто за себе си
Днес ще навлезеш в света на източните езици с Лъчезара Николова. Тя е едва на 25 години, но вече е постигнала щастието както в професионален, така и в личен план. Лъчезара е бакалавър по българска филология и настоящ студент в специалност китаистика към Софийския университет. През 2008 г. е участник в първия „Китайски езиков мост“ за ученици. Товага отборът на България печели първо място в Европа и осмо място в света. В индивидуалното класиране Лъчезара има спечелено трето място в света. 2012 г. – първо място в 11-то издание на Международния конкурс за китайски език и култура „Китайски езиков мост“ за студенти Учител по китайски език в 138 СОУ „Проф. Васил Златарски“ и преподавател по литературно творчество в извънкласни и извънучилищни дейности в учебен център „Спектър“. Автор на множество публикации в издателства на ИЕФЕМ-БАН, СУ „Св. Климент Охридски“, участник в конференции, конкурси и филологически форуми. Номинирана за студент на годината 2016 в направление хуманитарни науки към СУ „Св. Климент Охридски“.
Въпреки всички успехи, Лъчезара е изключително скромна. На въпроса как описва себе си, отговорът: „Несравнимо щастливо омъжена.“ А как бихме я описали ние... Ние няма да я описваме - името й говори достатъчно.
Защо избра китаистиката като насока за своето развитие?
Избрах да се занимавам с китайски много отдавна. Може би около 2006 г., когато дойде време за кандидатстване. Моята майка ми каза: „В София има училище, където се преподава китайски, искаш ли да го запишем?“ И тогава в съзнанието ми се появи картина на изгряващо слънце от розов хоризонт. За първи път ми се случи подобно нещо. И казах: „Да, това звучи интересно.“ Приеха ме. Там интересът към езика продължи да го поддържа нашият преподавател – Яна Шишкова – човек безмерно обичащ Китай – няма как да не ти предаде от всеобхващащата си любов.
Постепенно зрънцето, което г-жа Шишкова пося у мен, започна да подава стъбълце, листа, цветове. Преоткрих, че китайският може да ти отвори много възможности: нови запознанства, пътувания, приятна работна среда. Затова и до днес продължавам да се занимавам с него. Именно Яна Шишкова ми отвори портите към Китай и благодарение на нейната подготовка спечелихме първо място в Европа и осмо в света, съревновавайки се с отборите на Англия, Канада, Австралия, Русия Москва, Русия Санкт Петербург и др.
Кои са нещата от източната култура, които смяташ, че си струва да научим и приложим в България?
Китай е много по-необятен, отколкото си мислим поради факта, че има над милиард и половина души и никой с никого не е еднакъв. В Китай има множество малцинства, религии, различни системи от възгледи и идеи. Така че имаме широк хоризонт, който ни дава възможност oа „щипнем“ от онова, което ни хареса и което би ни било полезно.
Лично на мен силно впечатление ми правят няколко неща:
- любовта и грижата към семейството;
- любовта и грижата към хората извън семейството;
- любовта и грижата към природата.
В България като че ли фокусът започва да се измества не към онова, което ни заобикаля, а към решаването на собствените ни проблеми. Така всеки се „капсулира“ в себе си без да осъзнава, че трудностите идват именно от липсата на взаимопомощ, от грижа. Важно е да подкрепяш другите, за да получиш подкрепа; важно е да защитаваш, за да бъдеш защитен.
Китайците в тези си качества са ненадминати – те ценят всяка една тревичка и оказват съдействие на всеки човек в беда. Културата им като цяло е съсредоточена върху взаимоотношенията с другите. Струва си да обърнем внимание върху това, какво ни липсва на нас и да намерим начин да запълним празнините.
Ти си носител на доста награди от състезания. Коя обаче би казала, че ти е най-ценната и защо?
Не обичам да се хваля, това го правят онези, които ме познават. У мен остава удоволствието, че съм постигнала нещо желано, след което продължавам напред. Затова не мога да кажа за едно конкретно отличие, а по-скоро за общото постигнато, реализираното досега. Най-ценната награда е увереността и доверието на хората, че мога да се справя, и го правя. Благодарна съм на всеки, който стои зад гърба ми – семейство, приятели, преподаватели, работодатели. Щастлива съм, че имам подкрепа. Това е важното. Всичко останало е само предмети.
Ако хванеш златната рибка, какви ще са твоите три желания за по-добра България?
Да мислим за миналото и бъдещето, да се радваме на живота днес и да пазим природата.
Кое е последното нещо, което те усмихна и би искала да го споделиш с нашите читатели?
Това интервю. Въпросите ме накараха да се развълнувам и да си припомня прекрасни моменти от миналото. А бъдещето се очертава да е още по-благодатно.
Твоят съвет към младите българи, които тепърва започват своя кариерен път е...
Когато срещам трудност, си припомням следния цитат от Уолт Дисни: „Всички наши мечти могат да се сбъднат - ако имаме куража да ги преследваме.“ Затова търсете, опитвайте и намерете най-доброто за себе си.
Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.